23.07.2024

lots of euro bills on the table

През месец октомври 2022г. на интернет страницата на Портала за обществени консултации, поддържан от Министерски съвет, беше публикувана от страна на Министерство на финансите Концепция за Закон за въвеждане на еврото в Република България.

Съгласно концепцията се предвижда създаването на закон, който да установи процедурата за въвеждане на еврото, курса на преобразуване, извеждане на лева от обръщение и други аспекти от процедурата.

Предвид големия обществен интерес към евентуалните последици от въвеждането на еврото в България, с настоящото становище бихме искали да обърнем внимание на някои важни аспекти на представената концепция, да обясним значението им за гражданите на Република България и да отправим предложения за допълнения, които да гарантират правата на физическите и юридически лица при въвеждане на европейската валута.

Към настоящия момент еврото предстои да бъде прието като официална разплащателна единица на 01.01.2024г. Предвижда се през първия месец от въвеждането левът и еврото да бъдат в обръщение едновременно и да бъдат със статут на законно платежно средство. След изтичане на този срок, еврото остава ще остане единственото законно платежно средство в Република България.

Процесът по въвеждане на еврото в държава-членка на ЕС, се регламентира основно от следните актове – Договора за функционирането на Европейския съюз; Регламент (EО) № 1103/97 на Съвета от 17.06.1997 г.; Регламент (EО) № 974/98 на Съвета от 3.05.1998 г. и Регламент (EО) № 2169/2005 на Съвета от 21.12.2005 година за изменение на Регламент (EО) № 974/98; Регламент (EО) № 2866/98 на Съвета от 31.12.1998 г. и Препоръка на Комисията от 10.01.2008 г. (нотифицирано под номер C(2007) 6912).

Важно е да се знае, че съгласно бъдещия закон за еврото в Република България въвеждането на еврото няма да изменя или отменя действието на съществуващите договори. Всички договори, включително за кредити, депозити, както и финансови инструменти в лева или с препратки към лева ще продължат действието си след присъединяването на Република България към еврозоната. Стойността на лева ще бъде равнозначна на стойността в евро, преобразувана чрез прилагане на неотменимо фиксирания обменен курс от 1.95583 лева за 1 евро.

Считаме, че с оглед на съхраняване и защита на договорните отношения в гражданско-правния оборот, трябва да има ясна нормативна уредба за приемането на еврото, която да регламентира кои елементи от договора засяга и съответно да се установят срокове и механизми за приемане на промяната по отношение на превалутирането.

Основните моменти по които трябва да се помисли и да се отчетат при изготвянето на закона са клаузите за индексация на цени, отговорността на страната, която продължи да извършва парични престации в лева след въвеждане на еврото.

Важен въпрос е и как ще се изчислява, предявява и изплаща предвидената в договорите лихва за просрочени задължения в размер на законния лихвен процент, при положение, че основния лихвен процент, в сила от първо число на всеки календарен месец, е равен на средната аритметична величина от стойностите на индекса ЛЕОНИА Плюс (LEONIA: LEv OverNight Interest Average Plus) за работните дни на предходния календарен месец, който пък индекс е справочен индекс на сключените и изпълнените сделки с депозити овърнайт в български левове от всички банки, лицензирани от БНБ, и клоновете на чуждестранни банки в страната?

Необходимо е да се обърне сериозно внимание на въпроса, касаещ капитала на търговските дружества и преизчисляване на притежаваните дялове и акции от левовата им равностойност в евро. Така разписана концепцията единствено дава гаранция, че ще се спази процедурата за превалутиране и закръгляне. Разписано е, че номиналната стойност на капитала ще се изразява в евро и центове.

При изготвяне на проекта на закона за въвеждане на еврото, считаме, че е необходимо да се вземат под внимание всички разпоредби от Търговския закон, за да бъде предотвратено неправилно изчисляване на номиналната стойност на капитала на търговските дружества.

Препоръчваме всички промени в обстоятелствата на вписаните в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел породени от въвеждане на еврото да се извършват служебно от Агенция по вписванията. Предвид големия брой регистрирани търговци в регистъра, при въвеждане на задължение всеки от тях сам да заявява вписване на промени породени от превалутирането може да се достигне до сериозна административна тежест по обработка на всички заявления, а и с това да се постави под риск търговският оборот.

В тази връзка при въвеждане на еврото е необходимо да се помисли за конкретен срок, който да даде възможност от една страна търговците спокойно да впишат промените засягащи дружествата, а от друга до максимална степен да гарантира запазване на разпределението на собствеността във всяко дружество.

Съгласно представената концепция за закон за еврото ще настъпят промени и по отношение на трудовото законодателство. Всички трудови възнаграждения, след въвеждане на еврото, ще се изплащат в евро. Сумите в трудовите договори ще бъдат превалутирани в полза на служителя, като се закръглят до най-близкия евроцент.

Считаме, че освен спазване на процедурата по превалутиране е необходимо да се предвидят решения и на следните проблеми които ще възникнат във връзка с това. Пример за това е необходимостта трудовото правоотношение да бъде изменено със съответното допълнително споразумение между работодател и работник/служител. Възниква въпроса и ще се третира ли като промяна на трудовото правоотношение самото превалутиране на суми и съответно дали за работодателя ще важи задължението по чл. 66, ал. 5 КТ най-късно до влизането в сила на изменението да предостави на работника или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени?

В проекта на закон за еврото е предвиден период на двойно обращение на лева и еврото, който да бъде 1 месец от въвеждане на еврото.

В този период ще са предвидени следните правила:

– всички търговците ще са задължени да връщат рестото на клиентите единствено в евро;

– от АТМ устройства ще може да се изтеглят единствено суми в евро.

В това отношение предлагаме законодателят да обърне внимание и на всички правоотношения касаещи договор за наем на сейф и влогове, които преди въвеждане на еврото гарантират съхранението на български левове. Въвеждането на еврото би оказало сериозно влияние върху тези правоотношения, ако няма достатъчно дълъг срок, в който да се даде възможност вложените парични средства в български лева да се обменят в евро.

По отношение на обмяната на валутата, касаеща всички граждани, важно е да се отбележи, че са предвидени механизми, съгласно които БНБ ще обменя безплатно и в неограничено количество банкноти и монети от лева в евро без ограничение във времето, а кредитните институции и Български пощи ЕАД ще са длъжни да извършват обмен безплатно за първите 6 месеца след въвеждане на еврото, а след това ще могат да вземат такса за услугата.

Считаме, че гореописаният срок е твърде кратък. Неговото евентуално удължаване би дало възможност на гражданите по-лесно да организират разплащанията си с новата валута и по-лесно да оценят стойността на разходите, които ще извършат.

По отношение на потребителските правата на българските граждани е важно да се знае, че се предвижда в период до 12 месеца от датата въвеждане на еврото, в страната стоките и услугите да бъдат с двойно обозначаване на цените. Цените на стоките и услугите, които са съдържали два знака след десетичната запетая в лева, следва да съдържат два знака след десетичната запетая и в евро. Концепцията на закон обаче не регламентира как ще се гарантира забраната за заблуда на потребителите относно размера на намалението на цените на стоки и услуги и срока на това намаление. Ето защо, предлагаме всякакъв вид промоции на стоки и услуги да бъдат ясно обозначавани върху ценовите табели както в български лева, така и в евро като се посочва конкретен процент намаление в изражението на всяка от двете валути и срока на това намаление.

Не на последно място изразяваме и становище, че в концепцията за закон за еврото липсва предвидена нормативна уредба за разпореждане с паричните средства в лева и в брой или съхранявани в сейф, които са част от наследствена маса, по отношение на която съществуват спорове от наследници или са обект на отнемане в полза на държавата. Отворен остава въпросът какво ще се случи с тези парични средства ако до изтичане на предвидения срок за обмяната им от лева в евро не са приключили висящите съдебни производство от изхода на които зависи кой ще придобие тези парични средства?

Ние от сдружение „Съвет по нормотворчество“ вярваме, че всички нормотворчески процеси в страна ни е необходимо да бъдат съпровождани от ясна обосновка какъв ефект ще имат нормативните актове върху всички граждани. Ето защо апелираме към имащите право на законодателна инициатива органи да анализират внимателно всеки един от засегнатите от нас аспекти и въпроси при предприемане на действия за изготвяне на закон за въвеждане на еврото в Република България.

Автори:

Свилен Киров, юрист, Член на УС на Сдружение „Съвет по нормотворчество“

адвокат Георги Кардашев, Председател на Сдружение „Съвет по нормотворчество“