Вчера бях на пазар с дини и забелязах, че половината от хората, които миналия път си купиха диня от мен сега не си купиха.
И ми стана ясно, че губя доверие.
От една страна ми е болно, от друга изпитвам облекчение .
Почти всеки с който съм се срещнал е изгубил доверие в мен, а за фейсбук – да не ви разправям. Толкова много хора са ме блокирали и изтрили от листите си, че името им е – легион.
Най – много след като Русия нахлу с оръжие и войска в Украйна..
И ме изтриха, все умни хора, толерантни хора, но явно не търпят посредствените ми селски изпълнения.
Ако имаха макетни ножчета, щяха да ме направят на кайма.
От друга страна, по – малко доверие в мен, по – малко отговорност на плещите ми и повече свобода, ако безполезността може да се нарече свобода.
Но вчера се появи една крехка бабичка около 80 годишна. Която ми е редовен клиент. Купи три дини и половин кило бамя. Винаги я водя у тях с таратайката ,че тя не може да вдигне и килограм тегло. Половината и органи са извадени, моята половина душа е атрофирала, но намираме общ език – винаги ме разпитва за различни рецепти, все едно съм персоналния и Гугъл.
Миналия път за лечението на диабет, вчера за консервирането на бамята .
Зарадва ме, че ето – един човек поне, все още не е загубил доверие в мен .
Докато един човек има вяра в друг човек, отчаянието няма място сред тях.
Също вчера след пазара отново минах при майстора на счупени автомобили.
Мъчи се три часа с таратайката. Колкото и миналия, но без телефонните разговори. Този път я направи.
Вместо да ми поиска 200 лева, той ми каза 10 лева. Което ме шокира.
Аз се опитам да правя добро по пазарите. Продавам на старите и бедните – евтино. Даже им нося продуктите до у тях.
И ако това е някакво малко добро, то явно се връща по един или друг начин.
Енергията е във въздуха – не е задължително да я връщаме от там където я получаваме.
Казах си – ето втори човек, който не е видял в мен само хищник . Почвам полека да се съвземам 
Но понеже моите статуси имат неочакван финал.
Да не си помислите, че както съм я подкарал ще стигна до рая . Съвсем не..
Днес също продавах дини.
И на една госпожа около 70 годишна и казах, че ми дължи още 70 стотинки за динята..
По принцип ако е до 50 стотинки, примерно струва 3,40 , искам 3 лева..
Но 70 стотинки някак ме заблудиха и поисках реална цена..
Госпожата изненадващо се ядоса, взе 20 стотинки и ги запрати с все сила в лицето ми.
После си взе динята и офейка. Без да остави останалите 50.
Добре, че не ни гледаха сеирджии..
И добре, че не беше въоръжена с макетно ножче .
из „Приказки от Кооператива“
с Ивайло Георгиев
