В небгледното забравено минало на Земята последователно и дори паралелно са съществували различни раси, надарени със свръхчовешки разум, ръст и възможности. Сега смесваме спомена за тях и техните названия, но древните хора добре са ги отличавали една от друга. Те ясно са разграничавали расата на гигантите от тази на нефилимите, титаните, боговете и исполините. Нефилимите не са били гиганти, въпреки огромния си ръст, а нетелими – нетелесни, безтелесни разумни същества, чието материално тяло е изградено на различен принцип от това на другите раси /включително на човешката/. Споменът за тях се среща тук-там в древногръцката митология /която аз предпочитам да наричам древнотракийска/. Такава е Нефела /Нетела/ – богинята на облаците, майката на Фрикс и Хела от мита за овена със златното руно. Не са били гиганти и титаните, боговете и исполините, въпреки че в днешните популярни справочници и вестникарски статии най-често са назовавани с тоя погрешен термин. Това са атлантите и техните наследници, които всъщност са изконни врагове на гигантите.
Но кои са гигантите?
В своята „Митологическа Библиотека” Аполодор ги описва като синове на Гея и Уран, обладаващи чудовищен ръст и сила: ”Те внушавали ужас със своя вид, гъсти коси и дълги бради. Долните им части преминавали в покрити с люспи тела на дракони.” Боговете разбрали, че се е появил много опасен противник и ги изтребили. Това е описаната в митологията „Гигантомахия”. Но едва ли всички гиганти са били унищожени. Дали именно гигантите са обожаваните от хората в далечни епохи „змийски”, хтонични, подземни богове? Те ли са „Великите Кабири” от прочутото светилище на остров Самотраки? Техен представител ли е прословутият Питон, на чието име в най-стари времена е било наречено прорицалището в Делфи? Едно е сигурно: На планетата е съществувала цивилизация на рептилите – получовеци-полувлечуги, които са били способни по желание да придобият и изцяло човешки облик. Вероятно те са тайнствените „змейове и змеици” от нашия фолклор, живеещи в дълбоки пещери, „на Долната земя”, владеещи реки, потоци и езера, разпореждащи се с водата, за която често са искали човешки кървави жертви. Това са знаменитите „наги” от ведическата традиция, постоянни действащи лица в епоса „Махамбхарата”. Напоследък често се говори за Анунаките, споменавани в клинописните текстове и аз мисля, че в тези разкази става дума именно за нагите, защото названието „Ану-наги“ може да се тълкува като „небесни змейове“. Словото „наг“, „нага“, постепенно е придобило значение на „голям“.
„Гиганти” е древно название, което в българската народна традиция е транскрибирано като „гигени” и „гигери”- носовката „ант” преминава в „ен” и „ер” в българския език. Земята ни е пълна със села, наречени Гиген, Гигенци и пр. В Алжир открих крайморски град Гигери /днес Джиджел/ добил известност с победата на френската флота под командването на дук дьо Бофор над турската армада през 17-ти век. Според мен „гиген” и „гигер” означава „гущер”- това е най-общото название за влечуго, от какъвто и вид да е то. Чудя се и дали словото „кукер” не произхожда от „гигер”?
Изгонени в подземните кухини – „каверни”, „къщи на змея” и превърнали се в хтонични – подземни, „черни” божества, рептилите подмолно са влияели на човешкия род и неговата съдба. Битката между тях и атлантите – богове и исполини, не е приключила с митологичната „Гигантомахия”, това е била хилядолетна свирепа борба между доброто и злото. Паметник на тази нестихваща безпощадна битка е мегалитът Ал-Наслаа в Саудитска Арабия. Изображението на дракона съвсем неслучайно е обазглавено с някакво прецизно атлантско оръжие. Приемам този „обезглавен” монумент, изправен в пустинята, като заклинание и предупреждение към тъмните сили.
Борбата между потомците на гигантите /гигерите/ и наследниците на атлантите – човешката раса – бушува и днес.
От нейния изход зависи съдбата на света.
24.07.19
( текстът е част от голямата статия „Валемаджа – Магичната долина“, включена в книгата „Злато за смет“).
Милена Върбанова
