„Третата световна война вече е започнала. Най острото и оръжие е лихвения процент. Той е по-смъртоносен от атомната бомба.”
Луис Лула да Силва – бивш президент на Бразилия,
син на селянин и бивш ваксаджия.
Банките днес са достигнали най-голямото си могъщество във вековното си съществуване. Всеки ден пощенските ни кутии се пълнят с рекламни предложения за кредити, без някой да ги поиска. В рекламите по медиите те заемат челно място. Вече почти всичко се купува на кредит. Но как, въпреки перманентните кризи, банките, пазени от правителствата, като „свещенни крави” са в отлично здраве и почти не са заплашени от фалит, както останалите сфери на бизнеса.
В продължение на 150 години, до 70 – те години на миналия век доходите на работниците в САЩ постепенно нарастват, дори и в периоди на кризи. За това спомагат имиграционните вълни, усвояването на земите на Запад, индустриализацията. След Голямата депресия през 30 – те години на миналия век, американското правителство налага регулационни мерки върху бизнеса, даващи възможност за социални облекчения за работниците. Нараства производителността на труда. Успеха е лесен и поражда вяра в бъдещето. Всички свикват с него. Значимостта на хората вече се измерва с това, което консумират и обществото става потребителско, образец за останалия свят. Но, след 70 – те години на миналия век заплатите спират да растат. Причините – нарастващата конкуренция от страна на възродилите се след войната икономики на Западна Европа и Япония и техническия прогрес, и свързаната с него автоматизиция и компютъризация на производството. Правещи излишна огромна част от работната ръка. Японската битова електроника е по-добра от американската, европейските коли, по – евтини и икономични. Американския бизнес оценява, че не може да ги конкурира и трябва да се приспособи към тази конкуренция. Започва тотален износ на производства и работни места към Азия и Източна Европа. Хората губят работата си.
Нараства натиска и конкуренцията в пазара на работна ръка от наплива на имигранти и масовото навлизане на жени в него. Евтината и изобилно предлагана работна ръка спира растежа на заплатите. Как да се справят в семейството? Почват да работят повече членове от него и повече часове. С 20-30 % повече труд за същия доход. Но работещите вече жени имат нужда от маркови дрехи, автомобил, консумативи. Разходите нарастват, при спадащи доходи. Америка е страната с най-дълго работно време и най-кратки почивки и отпуски. Тази интензификация на труда прави страната пионер в „бързото хранене” – на крак. Веригите „Макдоналдс” и „Fry chicken” са тяхна иновация. В същото време в Европа работното време е намалено с 20 % и те са по-добре заплатени и осигурени. Ползват обедни почивки и дълги отпуски. Но не за дълго. Американския синдром поразява и тях. Средното семейство привикнало на повишения стандарт е принудено вече да взема кредити, за да го поддържа. Но те изискват покритие. Срещу ипотека на жилище, земя, автомобил.
Парадоксално, но именно тогава започва раздаването на кредити, фактически без реално покритие. Нима банките са такива балами? О, не! Причината е в размера на лихвата, която напълно ги покрива и надхвърля. Ето защо почти всеки вече има кредитна карта в портфейла си. Така на хората се дават заеми, за да консумират това, което им е нужно. Стотици милиарди необезпечени кредити! Хората са изтощени от работа, с липсващ личен живот заради стреса от тревогата за нарастващата задлъжнялост, надвишаваща получените доходи. Населението е изчерпано и докарано до предела на възможностите си. Не може да задлъжнява повече, както и да работи повече. Това е вече границата на традиционния капитализъм.
Но това не тревожи бизнеса. За него възможностите за обогатяване са разнообр
азни и изключителни. За сметка на интензификацията и технологизацията на труда печалбите му растат, при фактически замразени заплати на трудещите се. Всъщност кризите са за системата, а не за тях. Това предизвиква дива еуфория в банковия бизнес. Започват да заплащат на самите себе си нечувани преди заплати, премии и бонуси. На топ мениджърите се плащат многомилионни заплати. Това им позволява взаимно да си изкупуват акциите и да се поглъщат. Конкурента направо се купува. Можеш да го оставиш да произвежда за теб, или да го фалираш и ликвидираш. Банките стават трезори на огромните печалби на корпорациите. Откриват се нови форми на печалба. Самите корпорации започват да отпускат заеми на работниците си. По този начин работника „повишава” дохода си, а работодателя му предоставя като заем парите „спестени” от замразяването на заплатата му. Бизнеса е в настъпление. Не само плаща по-малко на работниците си, но и ги натоварват с лихви. А те отчаяно търсят заеми. За пример – „Дженерал Мотърс” вече е повече кредитна институция, отколкото производител. Чрез дъщерното си дружество GMAG печели повече от лихви, отколкото от производство на коли.
Тази схема размножи кредитодателите и тези с права на кредитни институции неимоверно. Толкова е изгодно, че всеки, който разполага с крупни свободни средства го прави. Това вече е БЕЗУМИЕ. От една страна свърхпечалби за едни, а от друга – отчаяното и изчерпано население, нуждаещо се все повече от средства, които не му достигат. Стигна се дори до парадокса да се отпускат заеми на хора, които не могат да ги върнат. Какво представлява Управителния съвет на една корпорация, или банка? Група от хора, в чиито ръце отива почти цялата печалба. Те ще правят всичко възможно да заобиколят, или премахнат всякакви правила. За разлика от политиката, демокрацията в икономическата сфера е изключение. Последствията от неправилната политика са върху гърба на тези, които нямат думата във вземането на решенията.
Към момента положението в световната и наша икономика е като описаното. Убеждението, за повтарянето като мантра от неолибералите твърдение, че дерегулираната икономика, пазара и частните предприятия са магическия път към растежа е вече силно разклатено. Днешното състояние на западните исономики го доказва драстично…
Светослав Атаджанов
