от Евгени Минчев
Безсилен съм пред натрапената традиционност на този „празник“ но странично мнение няма да навреди. Да повторя ли, че Коледа е илюстрована заблуда, под която трябва да се потърси повече дълбочина и смисъл.
Съсредоточаването на материалните потребности на хармана на духовното извисяване, обезсмисля всичките ни усилия. За повечето хора това е истерично пазаруване, отрупване с подаръци без всякакво приложение и смисъл, чувство на задължение да не бъде забравен някой, изобилие от сърми, ошав и боб. Постоянно бъркане в кесията, която трябва да бъде достатъчна за Коледа, за Нова година, за Васильов, Иванов, Йорданов ден.
Сметката не излиза, духът е сломен а Коледа е точно празник на духа. И Коледа и Бог ще бъдат задоволени от съвсем простички проявления на вашата празничност, като благодарност, покаяние, смирение, вглеждане в себе си, пренастройване на обичайното ни състояние в радост, веселие и доброта, не непременно на фона на пластмасови елхи и точен брой блюда.
Хора, които са обикновено сърдити, необщителни и груби, се хващат за Коледа, мрънкат за своята набожност, съкън да излъжат околните но и Бог колко са прилежни. Аз не вярвам на такава духовност, която е временна, патетична, куха. Като харчите толкова пари за радост- къде е тя? Бабите се облягат на изпитания семеен рекет и изискват да се въртите около тях. Но внуците се тъпчат „за да не обидят баба“ и си пращат смс-и на телефоните.
Родителите непременно трябва да навестят кумовете и то е визита от „кумова срама“. Гледката на разчекнато прасе и самодоволни пиянски физиономии, едва ли е гледката отвисоко, която иска Бог в своето име. Отрочетата ще се напият или надрусат на 25-ти декември, защото е паднала празничната задръжка. Ще казват, че са си изкарали „мноО яко“ . Празник ли е това или мини сериал с кухненско-семеен сценарий?
И най-безсрамното тук е икономическото извращение. Библията казва „Вън търговците от храма“ а ние насила ги тикаме там, където всъщност те са отдавна. Само умножаваме богатството им, за сметка на разпиляната ни духовност.
