Българинът много иска България на три морета, компетентно правителство, но най-много му се иска да си плющи по три ракии със салата от обяд, съседът му да има проблеми и неговият футболен отбор да печели винаги. Всякакви национални идеали бледнеят пред личната мечта на българина – на маса с ракия и авери. Дори пишман патриотите обикновено развиват своя патриотизъм на маса, като горко ронят сълзи над чашата с ракия за „клета майка България“, повеждат хоро, голи до кръста, с българското знаме, което са увили като хавлиена кърпа, като отвреме-навреме отиват да люснат още една ракия и да изреват „Да живей България!“. На пета ракия умислено и кахърно разсъждават какви боклуци са политиците и другите българи и как, ако има дадат власт, ще оправят ей сега цялата държава.
Българинът не се впечатлява от чужди войски в България, но е готов люто да кълне, ако му сложат акциз на домашната ракия. Българинът не се впечатлява, че сме намалели с три милиона души, а псува тези, които са отишли в чужбина и им завижда на парите. Българинът не се впечатлява от култура и изкуство, освен ако не са изографисани на трафопоста пред дома му или на стените на асансьора. Българинът не се впечатлява от космоса и достиженията на науката, но се впечатлява от начините ,по които съседът му Пешо си пази паркомястото.
Българинът, който е днес. Българинът, който няма нищо общо с Левски и Ботев /и не, те не са футболни отбори/. Българинът, който е диванен революционер, домашен патриот и опитомен лъв с изтръгнати нокти, доволен от паницата помия, с която го хранят.
Българинът днес…..тъжна картинка.
Елена Гунчева-Гривова
