Брех мамка му стара, започвам празникът с ядове!

Утрепах се да търся портрета на бат’ Боко и ся требе да не ходя на манифестация.

Имам един на царот, ама той не е бил нивгаш работяга и някак си не е уместно.

То пък бат’ Боко се е утрепал от работа, ама нейсе.

Нали знаете девизът на пожарникарите:

„Нито един работен ден в годината“!

И той го спазва стриктно, а пък има и гъдел по дланите и не може да работи.

Най-много да е получил някоя и друга пришка по ръцете, дето е носил кофите с помията от столовете да си ‘рани прасенцето.

Толкоз години бе бащицата ни и се за нас мислюваше.

Прав е човечецът. Гледаше да не получаваме дип по много пенсии и заплати, че ще поглеж станем богати дембели, а тате думаше, че на чичо му на жената двайсет и трета братовчедка, че шуреная й казвала, че да си богат си е бая кахъри.

Имам един стар портрет на Тато, ще взема да го поизлъскам мънинко и да го вирна у центъро на Софията, ама жената рече, че некой от боКоизбраните мое да припадне от уплах.

А и я кажете каков байряк да носа?

Нашенският или тоз на есъто?

Огелпих се хептен.

Сетих се за един виц от соца:

Един бил добър специалист в завода си, но решил да напуска.

Подава куп молби с предизвестия, разправии и директора и партийния секртар се запънали като магарета на мост и не, та не.

Не дават да напусне.

Решил един ден да смени тактиката да опре работата на изгонване.

Влиза при партийния секретар и още на вратата трака с токове, изпъва дясната ръка изревава:

-Хайл Хитлер!

Партийният го изгледал,станал от стола и радостно го попитал:

-Дойдоха ли нашите?