Възможно ли е просто да са отчаяни крадци, сключили договор с дявола? Да, възможно е. Получават задачи за вършене – немислими за други, но за тях изпълними. Не им пука за България, най-вероятно вътре в себе си презират всичко българско, включително българското вътре в тях самите.
Получават държава за крадене – за кратко, но изцяло. Каквото откраднат – тяхно си е. През призмата на този договор с дявола всичко нелогично в действията им придобива логика и всичко неразбираемо се подрежда. Това е ключът към програмата на вихрената циркова група с харвардски тишъртки. Смеят ви се зад гърба, бъдете сигурни.
Всичко друго е зрителна измама – като един фалцетен герой, дето щеше да пляска руснаците и за награда получи висок пост в руска компания в Москва. Като един друг теменужко, дето гледаше на запад, докато продаваше на изток бургаската рафинерия, като бетонира завинаги руския петролен монопол върху България.
“По делата им ще ги познаете”, а не по яростната анти-риторика. Когато някой прекалено много кряка срещу корупцията, значи точно в този момент краде. Крякането е прикритие да не го обвинят, че краде. Защото корупция се бори с дела, не с думи. По делата, не по думите. По реалния резултат, не по нарисувания имидж. Проблемът е, че логата замениха Логоса, а предразсъдъкът подчини разсъдъка.
Проблемът е, че идва тежка зима, осигурена именно от техните действия /в тяхна полза/ и бездействия /в наша вреда/ – и всичкото това е пред очите ни. Ма нищо, де, “голяма работа”, ми то Конституцията “голяма работа”, газа “голяма работа”, хляба “голяма работа”, ние сме над тези неща. Така ли?
Зареждаш бензин – не виждаш ли? Зареждаш метан – не виждаш ли? Купуваш каквото и да е друго – не ти ли е ясно? И не, войната не е оправдание за злонамерената некомпетентност и клептоманията в чудовищно големи размери. Да разкъсваш от телевизора и без това обърканото общество може да е сладко отмъщение за глупостта му да те допусне в телевизора на властта – но не е оправдание за катастрофалните последици само за една година.
Те и не търсят оправдание, те търсят плячка. И ще я намират винаги, докато вместо за престъпленията им се говори за това кой какво и за къде държал. Държавата отива в дерето, те гледат кой какво и за къде държал.
Малко късно гледат, те откраднаха каквото можаха. И понеже за всеки влак има пътници, за този влак на глупостта също има, охо, и още как.
Всичко е заето в българския влак на глупостта, свободни места няма, прикачват още вагони. Златните рибки помнят седем секунди, после целият свят им се рестартира и започва отново. Златните рибки в българския електорален аквариум изпълняват всякакви желания, стига измамниците да издебнат точния момент на осмата секунда, като миналото лято.
Не помните ли колко нови лица се появиха – дето не слизаха от телевизора години наред, но – бам! осмата секунда! дзак! – Мая е ново лице, Кокорчо е ново лице, нищо че беше финансов служебен министър на Плевнелиев, как се появи и при сегашния, един и същ дилър им го доставя, оттам идват палячовците.
Колкото по-обратни и по-зависими, толкова по-удобни за пълен контрол и всякаква употреба. Пожънаха ги по жътва, но на есенната оран пак ще ги посадят. Българските ментални полета се отличават с високи добиви на социални илюзии – от тесните социалисти до широките Кокорчовци: няма прибиране, голям берекет. Затова ще се върнат отново, само да се поотупат от падането и да загладят перушината, ще се върнат, къде другаде ще намерят такава богата плячка и такава благодатна към измамите ментална кротост.
Лукавият все си има планове за разрушение. Кандидат-разрушители не липсват. Затова нов цирков сезон ще има.
Билетите ни ги прихващат от кражбите Българският цирк почивен ден няма.
Александр Урумов
От фейсбук
