Недялко Недялков
В момента агонизираме в отровната прегръдка между някогашните смъртни врагове Прокопиев и Пеевски плюс бизнес лобитата, вегетиращи около тях.
Борисов години наред поминуваше като медиатор помежду им – ту ги настройваше едни срещу други, ту ги помиряваше, ту галеше, ту биеше, в типичния си йезуитски стил.
В това бе силата му като министър-председател.
Кабинетите му подсигуряваха далавери и за двата клана. С решителното съучастие на Борисов „Капитал“ и ДПС станаха влевластни медийни императори в държавата.
Помирението дойде покрай внезапния бунт на Гешев, който спря да се подчинява. Тогава Пеевски активира лобито си във ВСС, за да му вземат главата, а Прокопиев активира персоналния си правосъден министър Атанас Славов, председателстващ Висшия съдебен съвет.
Старата мечта на Прокопиев е да си има персонален главен прокурор.
В замяна на услугата на Пеевски „капиталци“, всеизвестни довереници и доносници на американското посолство, подсигуриха амнистия за Пеевски на „Козяк“.
Настъпи временен рай за враждуващите групировки, скрепен формално от тъй наречаната „сглобка“. Порциите сега се делят на 4 – за Бойко, за Киро и Асен, за Прокопиев (Христо Иванов) и за Сараите.
Гешев парадоксално ги помири. Последва убийството на единствения останал неудобен – Алексей Петров, от когото всички гореизброени се страхуваха.
Убеден съм, че Алексей бе убит и защото Гешев вече го нямаше като главен прокурор – екзекуторите бяха сигурни, че няма да има кой да разследва!
Най-притеснен от тази перверзия трябва да е Бойко, защото съвсем скоро ще стане неудобен за корпоративните лами. Направо излишен. Те вече няма да имат нужда от медиатор, ще консумират публичния ресурс директно, а Бойко само ще им гепи от „пая“.
Недялко Недялков
