На 16 октомври 2023 редовият депутат Делян Пеевски стана съпредседател на парламентарната група на ДПС, разделяйки поста с Мустафа Карадайъ, който, като председател на ДПС, досега беше и председател на групата. На сайта на НС, случайно или не, името на Пеевски е поставено преди това на Карадайъ. Но както знаем от историята, в ДПС случайни неща няма.
Институционализирането на Пеевски стана само шест месеца от началото на 49-ото Народно събрание, в което той се наложи като основен говорител, водещ законотворец и организатор на работата на парламента. И всичко това – под всеобщото, макар и мълчаливо, одобрение на управляващата сглобка.
Изумителното е, че без да е премиер, президент или шеф на парламента, преди очите на всички Пеевски се превърна в диригент на държавата. Дава нареждния на премиер и на министри, и те ги изпълняват, потушава протести, изисква отчети, следи за изпъленние на данъци, реди задачите на правителството.
Какво друго му оставаше, за да уплътни образа на силния политик.
ПАРТИЯТА.
И Пеевски слезе сред редовите членове на партията.
Четири дни след като бе овластен, съпредседателят направи скоростен рейд в структурите на ДПС, избирайки знаково общините (от юг към север), които посети – на 20 октомври бе в Якоруда, на 23 – в Кърджали, на 25 – в Шумен, Разград, Русе, Търговище.
А знаците, които даде, са с дългосрочна проекция.
ПАРТИЯТА СЕ СТРОИ ЗАД НЕГО
ПЪРВО, в Кърджали, където стъпи за първи път, зад Пеевски се строи цялата парламентарна група, начело със зам.-председателя на Народното събрание Филиз Хюсменова, президента на АЛДЕ Илхан Кючюк, всички кандидат-кметове, ръководството на партията в областта, местни активисти. Като един. Без фанфари, без автобуси, без скандирания „ДПС“, без балони, но с усмивки минават гордо през центъра на града. Впечатляващо! Излъчват мощ и енергия. Пеевски се поздравява наляво и надясно с хората, ръкува се с млади и стари, напомняйки времената, когато по същия начин почетният Доган влизаше в града.
Същото се случи след два дни в Североизтока, където усещането за екипност се видя по улиците на Шумен, Разград, Търговище…
ВТОРО, посланията на Пеевски са конкретни и прагматични. В тях отсъстват: идеологизация, спомени за миналото, намеци за идентичност, чувство за мисионерство, разкази за историята, за възродителен процес и етнически модел, за комунизъм и тоталитарно време. Това вече е до болка втръснало. И отдавна не работи за днешното време. Дори и „архитектът д-р Ахмед Доган“ не се споменава. Нито веднъж. Защото няма нужда името му да бъде използвано в кампания, чийто фокус е ежедневието и бита на хората.
РЯЗКО СМЕНИ ПЛОЧАТА
Затова Пеевски рязко смени плочата. Наложи оперативност и експедитивност. Възложи на кандидат-кметовете задачи, които касаят живия живот: „Сядайте да пишете с какво е необходимо да ви подкрепи централната власт, за да се подобри качеството на живот на хората в общините, сега му е времето“ (Кърджали).
Настоя да разбере къде са проблемите на местната власт. Ангажира се лично с подкрепата на национално ниво за реализацията на общински политики: „Дойдох при вас, за да ви чуя. За нас е важно да знаем от каква подкрепа имате нужда, за да се развиват общините ви и хората да са доволни“ (Шумен).
Дава стимул и надежда: „Общините, управлявани от ДПС, ще имат цялата ни подкрепа, за да се подобри значително качеството на живот на хората в тях“ (Разград).
Изисква от структурите да си свършат работата: „Очаквам пълна мобилизация на изборите, залогът е доверието на нашите избиратели“ (Търговище).
И постави голямата цел на ДПС: „Нашият ангажимент е постигането на европейски стандарти,, за да могат младите хора да останат и да се реализират в своите родни места“ (Якоруда).
Доган казваше, че глобалната криза изисква промяна на управляващите параметри за постигането на финансова стабилност, растеж и заетост. Пеевски започва да налага това както на национално, така и на партийно ниво. Сега го проектира и на местно ниво.
ТРЕТО, навсякъде, където мине, Пеевски влиза и в джамията, и в църквата. На крака е в местното мюфтийство. Целува ръка на православния свещеник. И това е знак – за единение, за заедност в днешния размирен свят. Не търси помпозност. Ако може да помогне – поема ангажимент, за да покаже, че Бог е един, независимо кого почитат хората.
ЧЕТВЪРТО, знакова е реакцията на структурите по места. В последните десетина години заради конфликтите „ГЕРБ-ДПС“ местните депесари бяха наритвани, изтиквани от властовите ресурси. Сега Пеевски им дава хоризонт за реализация. И те застават зад него – видимо доволни като след партиен водач, който държи живота им в ръцете си. А пък той знае, че „Ако хората в общините живеят добре и са спокойни, ще е спокойно в цялата страна„. И им го каза (Кърджали). Така комуникацията лидер-структури на практика е двуяка по отношение на отговорности и задължения.
Впрочем, кметовете тепърва ще разбират какво означава да работят в екип с Пеевски – като поеме ангажимент, той го изпълнява, но изисква същото от партньорите. Пеевски е отдаден, устремен и запален по работата си (видя се в парламента) и това е предпоставка факторите в ДПС да работят по същия начин. Темпото му е убийствено. Ритъмът – железен. Преценява и решава в движение. Говори тихо, но категорично. Не вика, не обижда. Стимулира кметовете да работят за избирателите си и те няма да видят мира, докато не изпълнят обещанията, които са поели пред хората. Ще изисква от тях активност на макс. Няма ден, няма нощ. Отсега да свикват.
ВДИГА ДПС НА КРАК, ПРЕВРЪЩА СЕ В ЕСТЕСТВЕН ЛИДЕР
ПЕТО, Пеевски вдига ДПС на крак. Показва, че е възможна истинска, реална промяна на живота в ДПС. След него се усеща ново отношение на другите политически сили към Движението. Това е съвсем друго възприятие за партията на Доган. Влизането на Певски директно в кампанията на ДПС изпълва със съдържание нейния слоган за „Ново начало“.
Впрочем това е връщане към онова ДПС, което Доган остави преди десетина години. Това е фактическо начало на преструктуриране на ДПС въз основата на новите геополитически и икономически реалности. Дали ще се случи – времето ще покаже. И работата, разбира се. Но амбицията за това е видима.
ШЕСТО, Делян Пеевски се превръща в естествен лидер на ДПС. Не назначен. Не посочен. А сам извоювал си мястото, респекта и уважението. И тук вече идва огромната роля и авторитет на Ахмед Доган за налагане на бъдещите процеси в Движението, които трябва да се случат по най-елегантния начин.
Преди три дни Георги Първанов, който в годините назад имаше тежки сблъсъци с ДПС, каза нещо изненадващо за самия него: „Пеевски стои много по-добре от останалите лидери. Той дава ясни послания, той заема позиции, които не можеш да отречеш, дори бих казал, че стои много по-добре от останалите лидери. Това сигурно не е много за хвалба, но трябва да го признаем“.
Съзнавам, че всяка хвалба на Пеевски ще намери своите отрицатели. Вярно, не така яростни и не толкова гласовите, както преди година. Но като анализатори ние не можем да си затваряме очите пред един феномен, който всички наблюдаваме и трябва да търим корените му. Времето извади на политическата авансцена до вчера обругавания Пеевски, а пък той показва с действията какво означава да си успешен политик. И това го признават дори тези, чийто политически живот започна и мина на вълните на сатанизирането му. Днес това за него е затворена страница. Казва, че иска да гледа само напред и да направи от ДПС партия, която да има уважението на всички в политическия процес у нас.
И сега да се върна на заглавието – докъде ще стигне Пеевски?
Той сега започва… Ще използвам лексиката на Доган – Съдбата му отваря нови портали. През кои ще мине, как и с кого ще го направи, какви принципи ще следва – от него зависи. И това ще даде отговор на върроса докъде ще стигне. Явно е, че иска да бъде ефективен политически лидер, който да остави следа. Това можем да го преценавяме през категориите – власт, авторитет, резултатност.
Инструментът на властта за решаване проблемите на хората е политическото лидерство.
Имаме заявката за това.
Сега ще наблюдаваме реализацията ѝ.
https://epicenter.bg/
