Посочването на журналиста Антон Хекимян в последния момент за кандидат-кмет на ГЕРБ за София е христоматиен пример как не трябва да се прави политика и как лошият кадрови подбор дава катастрофални отражения върху големи обществени процеси с дългосрочна тенденция.Когато в събота стана ясно, че директорът на „Новини, актуални предавания и спорт“ на bTV Media Group Антон Хекимян е подал оставка, защото влиза в битката за София, това премина като поредната мълва, породена от лъкатушното поведение на Борисов по отношение на бъдещето на София. Самата партия ГЕРБ побърза да го опровергае, но упорити издайници и от партийната централа, и медията даваха непрекъснато живот на слуха.
Докато в понеделник в 10.00 часа той стана реалност.
Името на Хекимян не бешо обявено лично от Борисов, за разлика от кандидат-кмета на Пловдив, но пък самият Хекимян ни осветли, че лично Борисов го е поканил за поста, като е имал една седмица да умува дали да приеме или не.
Оттук нататък започват тежките въпроси за ГЕРБ и за самия Борисов.
Защо е избрал Хекимян?
– Защото в ГЕРБ ще разчитат на популярността на бившия телевизионен водещ за привличането на по-широк кръг избиратели, извън партийните структури на формацията в столицата.
– Защото е необременено политическо лице.
И дотук с позитивите.
Защо не трябва и не може да е Хекимян?
– Първо, защото няма никакъв професионален опит да ръководи обществено-политическа структура, да отговаря за над 2 милиони жители и да борави с бюджет от над 2 млрд. лева.
Защото нито е урбанист, нито е архитект, нито е строител, нито е мениджър... Защото по професия е само бакалавър журналист, а практиката му се вписва по оста общопрактикуващ политически репортер-водещ. Хекимян няма нито едно лично изказване за проблемите на София, досега не е показвал дори като журналист, или като жител на града, професионален интерес към столицата.
И защото рейтингът от екрана не означава победа като кмет.
Затова и първите думи на Хекимян като кандидат за поста, прозвучаха кухо и клиширано: „Основната ми мотивация е да направя най-доброто за себе си“! Виж ти, за себе си! А истината, тъжната истина е, че Хекимян е приел да бъде кмет-фасада.
– Второ, защото Борисов принизява политическия процес до плоскостта „харесване-нехаресване“ и защото продължава да живее с илюзията, че когото той посочи – той ще е. За последен път тази негова формула проработи с Плевнелиев през 2012 години. От тогава кадровият подбор на Борисов по отношение на стратегически национални избори е пълен провал – Цецка Цачева (2016), проф. Атанас Герджиuов (2021), проф. Габровски (2022, за премиер). Хекимян (2023) ще е тъжното продължение на тази линия.
Цялото поведение на Борисов в последния месец показваше нервност, невъзможност да балансира, несъстоятелност да направи верния политически избор. И най-важното – Борисов нямаше схема, по която да номинира, да селектира кадрите си. Изнудваха го, заплашваха го и той се опитваше да играе „нестандартно“, с цел да излезе от клопката. Не стъпи на правилата на правенето на истинска публична политика.
За сравнение – вижте с каква тежка процедура Ахмед Доган пресява кандидатите за кметове на ДПС. Новият кърджалийски кандидат-кмет Ерол Мюмюн „се промуши“ след двудневен изпит по 6-7 часа, в който беше разходен по цялата палитра (в най-малки детайли) от проблеми на града и визия за развитието му.
А Борисов се събудил една сутрин с прозрението, че рейтингът на Хемикян ще удари Васил Терзиев. И хоп – Хекимян изведнъж си дал „сметка, че иска да работи за обществото, този път от другата страна“. Колкото до вникването в проблемите на столицата:“Сменял съм квартири, затова познавам София“. Както се казва – не стреляйте по пианиста, той толкова може.
– Трето, най-ужасното е, че Борисов затвърждава усещането за контролирана загуба на София. Без съмнение, независимо от слабостите на Васил Терзиев, издигането на Хекимян за негов опонент проправя пътя на детето на ДС към кметския пост на „Московска“ 33. Кандидатурата на Хекимян е несериозна и отчайващо унизителна за политиката като професионално занимание. Тя е обида към избирателите на ГЕРБ, които са принудени да я защитават.
Тя е обида и за шефа на СОС Георги Георгиев, който с цялата си подготовка, образование и експертност трябва да приема (даже с усмивка) този факт.
Да имаш кандидат за кмет като Георги Георгиев и да стигнеш до Хекимян, е признание за личния провал на Борисов като лидер на ГЕРБ. Това е подарена победа на опонентите. Защото, ако след 12 години не си подготвил наследник на Фандъкова, а се мяташ като риба на сухо до последния момент и залагаш на несъстоятелни кандидатури, които предизвикват смях и подигравки, означава само едно – загуба на реалност.
През 2016 година по същия начин Борисов подари президенството на Радев и след това той се обърна срещу него, сега, през 2023-а Борисов подярява кметството на Терзиев и той много скоро ще се обърне срещу него. „Когато не искаш да спечелиш избори номинираш Цецка Цачева и Антон Хекимян“, е смешно, но е тъжната истина..
Четвърто – и Борисов, и Хекимян нанесоха тежък удар върху независимата ни журналистика, колкото изобщо я има. Реакцията на гилдията е смазваща за колегата, ударът върху имиджа на BTV е жесток, щетите ще са огромни. Медийният скандал е на върха.
Антон Хекимян тепърва ще разбира на собствен гръб какво е да си „от другата страна“. Ще усети какво е „професионална етика“ и колегиална завист, ще разбере, че да си под светлината на прожекторите не е най-приятното нещо в живота. Колкото до влизането под юргана му, и това трябва да е калкулирано от тези, който са се съгласили на „нестандартната идея“ на Борисов.
Има и още нещо – морално и професонално. Какъв журналист си, след като оставяш с лека ръка медията, която те е направила лице и ти е дала възможност да се рализараш по най-добрия начин и я зарязваш седмица преди избори? При това знаеш, че нямаш заместник и изправяш колегите си пред сериозни изпитания? Какъв професионален и човешки багаж носиш?
Днешният ход на Борисов е доказателство за изчерпването на българската политика откъм реално съдържание и официалното й постяване на релсите на мимолетната конюнктура, в която дребни партийни сметки и житейски провали ще ни обезличават като нация и общество с перспективи за смислено бъдеще.
