Сигурно не е лесно да си партиен пиар. За последните три години толкова много избори. Слогените и идеите се изчерпаха. Муцуните – още повече. До степен на хората да им се повдига, когато някой олигофрен, който досега е подпирал някой стол в Народното събрание, без да му чуем гласа, или по-лошо, чули сме му гласа да плещи пълни глупости, започне да ги убеждава, че ще ги оправи. Ама много ще ги оправи, само и само да гласуват за него.
Нищо оригинално няма отдавна в предизборните кампании. Започва да ми става носталгично за кебапчетата и бирата едно време на предизборни събирания и митинги. Класика, бате – тройка кИбапчИта и студена бира и фъргаш глас. А сега едни пресметливи дилъри, па едни сметки, липсва тръпката от кебапчетата и почерпката, усещаш, че нещо пак те лъжат, ама и кебапчета няма!
На бас, че нищо ново няма да видим и в поредната предизборна кампания, старите номера на старите муцуни. А новите вероято ще са също такива гнусни като първите. И избирателната активност ще е ниска. А, и ще изпратим едни евродепутати, на които никой няма да им запомни името и няма и да разбере какво вършат, срещу стотици хиляди евро на година за всеки. Впрочем, някой може ли да си сподели какво полезно например за България е свършила Елена Йончева, принципно добра журналистка и доста посредствена евродепутатка?
Вземете си пуканки, цирък започва дефилето….
Елена Гунчева-Гривова
