Станислав Бачев
Няма никакво значение какво е казал, който и да е от настоящите случайници във властта. Те са хора без значение, хора без лична и обществена тежест, затова са сложени и инсталирани там. Тях не ги приемат сериозно нито в Москва, нито в Пекин. А ако отидат до Вашингтон ще ги посрещнат отново помощниците на секретарите. Ако отидат в Анкара шефа на турското разузнаване ще ги има профилирани преди да са казали една дума.
Това е нивото. Това ниво на безродни неграмотници представлява и води България в момента. Те са поставени, за да изпълнят определени задачи. Докато изпълняват своите задачи те ще опитат да се окопаят в местната власт. Този процес вече е подреден и планиран – разпределението на областните градове. Но той е планиран в рамките на тази вътрешна игра по нейните сегашни правила. Но се пропуска елементът на геополитиката.
Много рядко още в началото назовавам адресата на дадена публикация, доста често изобщо не го назовавам. В този случай назоваването е напълно целенасочено. Тази публикация е насочена и към представителите на управляващото малцинство.
Това дори не е опит за съвет. Съвет може да бъде даден на държавници или поне на хора, които имат гръбнак, но на безродни антидържавници се дават констатации за собствения провал, който те все още не са видели.
Но има хора, които виждаме. Има хора, които ще трябва да възстановяваме държавата във всяко едно направление, ако успеем да се запазим. От една страна на вътрешно ниво, а от друга – в контактите и препозиционирането в международните отношения. България трябва да бъде мост. До преди една година почти никой не смееше да говори директно за целенасочения процес на разграждане на държавата.
Много хора се фокусираха върху частни теми, или върху опита да покажат колко са информирани, а дори и да запазят себе си или контактите си. Сега, когато темпът на разграждане във всяка една сфера се измерва не в години, а в седмици, започна да се осъзнава реалната заплаха и опасност. Започнаха да нареждат малките части и събития в голямата картина.
В полето на международните отношения и техните вътрешни проявления, колкото по-дълбоко ни вкарват в глобалния конфликт на територията на настоящата държава Украйна, толкова по-тежка цена ще бъде платена.
Вече започна процесът по отрезвяване в западните политически и икономически елити. Но предстои още един елемент и етап на загубата. Това няма да бъде просто загуба, а в зависимост от предстоящите процеси и възможна ескалация може да се превърне в унижение. На практика, тази загуба на САЩ и Запада вече е унижение. Цената на тази трагедия, която беше причинена съзнателно и целенасочено ще бъде платена.
Точката на поврат е всъщност поредица от няколко различни точки във времето на последните и предстоящи месеци, които съставят общия модел.
Има две възможности, всяка от които носи по няколко подвъзможности. Времето до края на този месец и началото на есента ще покаже коя възможност на развитие се случва.
Първата възможност е наличие на непублични преговори между Вашингтон и Москва, което да доведе до юридическото признаване на новите реалности и новата архитектура на сигурност. Това означава преначертаване и легитимация на граници, както и възможност за преразпределяне на процентите на влияние в държавите от Източна и Централна Европа. Тук влиза и България.
Доказателствата за наличието на подобни преговори са косвени. Украйна вече се изчерпа във всеки един смисъл – технически и човешки. Ако се прави обобщение на няколко различни прогнози, включително от украински източници, то времевият хоризонт е 30 до 50 дни.
На практика, изчерпването във военно-техническият аспект не е на Украйна, тя сама по себе си приключи много отдавна. Изчерпването е на НАТО, като се махне Турция от уравнението.
Косвеното доказателство за наличието на подобни тайни преговори е, че руските сили стоят на изчакване. Тук става дума за около 50 хил. души само в едно от направленията, а общо вече около 400 хил. по целия фронт.
Те не могат да бъдат спрени. При провал на едни предполагаеми тайни преговори това ще отвори пътя в дълбочина. Тогава вече ще се преговаря при други условия.
Втората възможност е ескалация на конфликта, който постепенно ще премине извън границите на настояща Украйна, ако се изкушат да извършат геноцид срещу собственото население чрез тотална мобилизация. Тази втора възможност също има редица косвени доказателства. Не трябва да се изключва и елементът на вдигане на залозите като част от първата възможност.
След броени дни предстои среща в американската база Рамщайн. Има една новост, която се планира от няколко месеца и ще бъде обявена официално сега – Космическите сили на САЩ ще създадат команден център в същата база, така че да координират работата на Европейското и Африканско командване.
Излишно се създава за медийни цели и ефект предаването на ракети с по-голям обсег. На практика няма никакво значение дали и какво още ще дадат на Украйна, каквото и да дадат това няма да промени крайния резултат.
Разглеждането на най-опростения вариант за победител и победен, независимо от това коя възможност се осъществи има един общ извод. Русия и коалицията държави около нея печели, Западът губи. Въпросът е къде ще се спре? Тук има също няколко различни варианта, според това докъде се ескалира конфликтът. Но обобщено – при всеки следващ вариант линията се измества все по на Запад.
Има и още една възможност, която е от изключително значение за глобалната стратегия – техническото изтощение, което преживява НАТО и САЩ отваря прозорец за втория голям фронт – Тихоокеанския и плановете на Китай спрямо Тайван. Историята е показала, че няма държава, която да води война на два фронта и да е спечелила. А САЩ имат два глобални и поне един регионален. Да се говори за Ирано-Турска война заради Армения е несериозно. Вече е намерено взаимноизгодно икономическо решение чрез Русия. Губещият там ще бъде Армения във всеки един вариант. Светът живее в нов реалполитик.
Целта на този кратък анализ е да се разбере основата – когато идва фундаментална промяна в геополитиката това води до фундаментални изменения във вътрешния обществен и политически живот на държава като България.
И тук има две възможности. Едната е окопаване на американските интереси, България остава в същата сфера на влияние. Това означава провал за руската политика на Балканите и легитимация на турските регионални интереси в дългосрочен план. Поетапното ни заличаване като държава начело с безродници като настоящите.
Втората възможност е в началото на публикацията – ще трябват хора, които да създадат възможно най-добри условия за България, като я направят мост, какъвто трябва да бъде. А играта на безродниците приключва.
Станислав Бачев
