Израел очевидно е на път към по-нататъшна ескалация и възнамерява да убие още много хиляди палестинци. Повече от 2000 палестински деца вече са загинали при израелски въздушни атаки през последните две седмици.
Газа няма защита от бомби и ракети и няма военна причина, поради която Израел да не може да продължи по този начин с месеци като разчита на въздушна касапница. Палестинците бяха изправени пред седмица на жажда, глад и болести, които убиват дори повече хора на ден, отколкото бомбардировките.
Населението на Газа е просто беззащитно. Само международна намеса може да попречи на Израел да прави каквото иска, а онези страни, които имат влияние върху Израел, всъщност активно улесняват и насърчават геноцида.
Въпросът е каква е целта на Израел? Възнамеряват ли да свият допълнително ивицата Газа, като анексират половината, или повече от нея? Ще може ли гладът и терорът на международната общност да принуди Египет да приеме прогонването на населението на Газа в Синайската пустиня като „хуманитарна“ стъпка?
Това изглежда е целта на играта – прогонване на населението и териториално разширение в ивицата Газа. Това би изисквало наземно нахлуване, но вероятно чак след още по-интензивни въздушни бомбардировки за премахване на всяка съпротива. Тези териториални амбиции, разбира се, са в съответствие с продължаващото насилствено разширяване на незаконните селища на Западния бряг, на което светът обръща малко внимание. Наистина сега е много трудно да се разбере пасивността на ръководството на Фатах и Махмуд Абас.
Политическият авторитет на Нетаняху в Израел е толкова нисък, че единственият начин да се възстанови е да направи решителна стъпка към пълния геноцид на палестинския народ и създаването на Велик Израел. Сега Нетаняху знае, че няма такова брутално насилие срещу палестинците, което западният политически елит да не го подкрепи под мантрата за „правото на Израел на самоотбрана“.
Не се вижда някакво спасение за Газа и от Хизбула. Ако Хизбула трябваше да използва своите прехвалени ракетни способности, моментът щеше да е сега, когато израелската бронетанкова техника е подредена на открито в огромни паркове извън Газа, идеални цели за ракети с голям обсег, но с ограничена точност. Веднъж вече разпръснати из Газа, Хизбула ще може много по-трудно да воюва с тези бронирани средства от разстояние. Сега Хизбула е по-добре подготвена да води отбранителна война в Ливан, отколкото когато спря офанзивата на Израел през 2006 г.
Но той не е нито конфигуриран, нито оборудван за водене на агресивна наземна война с Израел, което би било катастрофално. Той също трябва да се тревожи за враждебните милиции в тила си. Ако Хизбула успее да провокира израелска инвазия в Южен Ливан, това ще й позволи да нанесе значителни загуби, но Израел не възнамерява да воюва по начин, който намалява възможностите му за прочистване в Газа.
През последната година Иран значително подобри дипломатическата си позиция. Намаляването на враждебността със Саудитска Арабия, с посредничеството на Китай е на път да революционизира политиката в Близкия изток и ползите няма да бъдат лесно пренебрегнати от Техеран. Иран също постигна реален напредък в преговорите с администрацията на Байдън за преодоляването на сляпата враждебност, която съществуваше през годините на Тръмп. Иран няма желание да се откаже от тези постижения.
Ето защо е изключително малко вероятно Иран да е подкрепил атаките на Хамас на 7 октомври. Сега Иран сдържа Хизбула. Но, търпението на Иран има граници. Изключителната истина е, че Иран е единствената държава, която наистина се интересува от каузата на палестинците. Ако геноцидът се развие ужасно много, Иран може да отиде твърде далеч.
Саудитска Арабия има влияние. Администрацията на Байдън даде всичко от себе си за регионално господство, поставяйки двете самолетоносачни групи в ситуация, която, ако ескалира, може да изпрати цените на петрола до най-високите им нива досега и да блокира Русия от пазара. Байдън рискува рязко да повиши цените на газа в годината на избори.
Изчислението на Байдън, или неговите служби за сигурност е, че никой не може или няма да се намеси, за да спаси палестинците. Те вярват, че геноцидът може да бъде ограничен. Това е изключителна опасна игра.
Катар е домакин и база на пъководството на Хамас, точно както Катар бе домакин на Талибанското информационно бюро по пряка молба на Съединените щати. Той осигурява средства за диалог между Съединените щати и Хамас (точно както направи с талибаните) както на двустранно ниво, така и чрез трети страни, включително, разбира се, правителството на Катар.
По този начин, когато Блинкен пристигна в Катар, а външният министър на Иран на следващия ден, това на практика бяха „непреки преговори“ с участието и на Хамас. Един от малките, но добри резултати от това посредничество в Катар беше освобождаването на двама американски заложници.
Китай не вижда практическа полза от помощта на палестинците. Обнадеждаващите съобщения за изпращане на военни кораби от Китай просто се отнасят до предварително планирани учения, главно в Персийския залив. Фактът, че Китай провежда такива съвместни учения със страните от Персийския залив, наистина е част от дългосрочно увеличаване на влиянието, но няма отношение към непосредствената реалност.
Русия, разбира се, има още много работа в Украйна. Тя позволява сирийските и бази да бъдат използвани като комуникационен канал след увеличаването на израелските бомбардировки над сирийските летища, но не може да направи много. Ердоган е искрено ядосан от това, което се случва в ивицата Газа, но Турция се бори да намери друг начин за оказване на натиск, освен да го свърже с украинските проблеми с корабоплаването в Черно море.
Пропастта между западните политически и медийни елити и техните народи по този въпрос е просто огромна. Западните лидери не само не успяха да озаптят Израел, но почти единодушно подкрепиха Нетаняху, продължавайки да повтарят фразата „правото на Израел на самоотбрана“, като оправдание за масови бомбардировки, прогонване и обричане на глад на цялото цивилно население.
В момента е затишие, в което вероятно се дава възможност на Израел да постигне целта си, инсценирайки за оправдание на действията си свой сценарий, ала „11 септември”, за чието авторство са номинирани от познавачите на политическите интриги…
Светослав Атаджанов
