14.09.2026
image201516

Гледайте Германия, съдете за България

Резултатите от местните избори в Саксония-Анхалт в Германия не са вече симптом на недоверие към класическите системни десни и леви партии, а диагноза на отхвърляне на политиката им.

Смазващият резултат на „Алтернатива за Германия“ показва, че избирателите искат друга политика и друго отношение към тях и държавата им. Лидерът на АзГ вече поиска предсрочни федерални избори и Фридрих Мерц да бъде сменен като канцлер „преди Коледа“.

Партията на Алис Вайдел не просто удвои резултата си от предните избори във федералната провинция (2021 г. – 20,8%, 2026 г. – 43,8%), а стана изразител и на искането за друг начин на водене на политика и отхвърляне на досегашния модел.

Въпреки огромните пропагандни усилия на национално ниво да се наложат неолибералната измама, избирателите казаха „не“ на миграционната политика, на усещането за несигурност и престъпност, на зелената икономика, която според тях гарантира повече безработица и фалити не само на малки и средни предприятия.

„Алтернатива за Германия“ е категорично против санкциите срещу Русия и иска незабавното им премахване. Това също е изрично записано в програмата ѝ за 2025 г.: възстановяването на нормалната търговия с Русия и „незабавна отмяна на икономическите санкции“. На 26 август 2026 г. парламентарната фракция на АзГ внесе предложение „Северен поток 2“ да бъде защитен от санкционната политика. Иска и възстановяване и повторно използване на газопроводите, нормализиране на германо-руските икономически отношения и възстановяване на евтините руски енергийни доставки. През юни 2026 г. Алис Вайдел заяви, че Германия трябва да прекрати бойкота на руския нефт и газ.

Преди три години обясних, че започва ерозия и последващ колапс на класическия политически модел ляво–дясно. Защото партиите в този спектър са на практика едно и също – неолиберални, но облечени по различен начин. За тях човекът и държавата нямат абсолютно никакво значение. Има смисъл общото, което е размито от отговорност. Така работят за корпорациите, докато обикновеният човек има значение само докато ги вкара във властта на избори. У нас е същото! Референдум за лева ли? Не, статуквото иска гласа ви само да влезе във властта.

„Алтернатива за Германия“ е прощъпулник на задаващите се промени в Европа. Ще я последва Франция, а оттам и цяла Европа. Новото политическо противопоставяне не е по оста ляво–дясно, а консервативно – неолиберално-прогресистко.

Гледайте Германия и съдете за България. Вече е видима ерозията в класическите партии.

БСП, отдавна изневерила на корените си. Социалната ѝ защита, я няма на хоризонта. Докато пише платформи, програми, документи и пр. за нов социализъм, работещите остават без работа, цените растат, бедността се разраства. А документите им не се ядат и не носят заплати.

ГЕРБ също са в процес на разпад. Борисов се хвали, че е негова заслуга вкарването ни в еврозоната, а цените галопират, фирми фалират. Хора остават на улицата. За това не обелва и дума. И какво да каже, като винаги е преписвал “европейската” политика без да си даде сметка какъв ще е резултатът. Гражданите не искат България на Брюксел и Вашингтон, а България на българите.

Десните сурогати ПП–ДБ – също са в тежка ерозия. Там неразбирането на нужното за обществото ни с “тренда” на евроатлантизма е болестно състояние. От изявленията на президентската им двойка разбирам, че се стягат да бъдат секретари на Брюксел и Вашингтон, а не за държавен глава и вицепрезидент. Но това е от липсата на логическа гравитация.

ПБ можеха да застанат стабилно в консервативното поле, ако бяха спрели да се харесват непрекъснато и на неолибералите и да се борят с олигархията само с мастило. Обещаваха на кило едно, а сега непрекъснато лавират между обещания и реална политика.

Саксония-Анхалт не е изключение, а предупреждение. Може би е ясен сигнал за началото на края на политическия модел, управляващ Европа десетилетия. Който не разбере защо хората отхвърлят досегашния политически модел, много скоро ще бъде отхвърлен заедно с него.

У нас промените идват, но със закъснение. Може да не е днес и утре, но идват!

Valentin Ivanov-Kardamski