Сблъсъкът, който наблюдаваме през последните месеци, бива наричан по различни начини – „Западът срещу Русия“, „евроатлантизъм срещу евразийство“, „демокрация срещу авторитаризъм“ и още, и още…
Истинският, най-важният сблъсък обаче е друг. Голямата битка е между свободата да мислим различно и принудата да мислим еднакво. Нали виждате какво става – всеки, който се осмели да каже нещо добро за Русия, бива обявяван за „враг на прогреса“ и/или „платен агент на Кремъл“. Ето така се създава униформено мислене. Така се създават едноизмерни хора.
Западът, който винаги се е възприемал като царство на свободата, а и често е бил точно това, днес вече пропагандира едноизмерното мислене и потиска всяко мнение, различно от официозното. А българските апологети на това еднообразно западно мислене са особено неприятни с тяхното натегачество.
Отблъскваща е истеричната активност, която проявяват в желанието си да унищожат всяко свободно мислене. Тези с украинското знаме на профилните снимчици, тези, които не спират да славоукраинстват, всъщност и пет пари не дават за страданията на украинците. Целта им е една единствено с тази проява на глупаво съобразяване с политическата мода – да покажат колко са верни на актуалната генерална линия. В името на това искат да унищожат всяка независима мисъл.
Вижте колко интересно се получава. Русия, която никога не е била „царство на свободата“, днес се превръща в символ на съпротивата срещу опитите на Запада да унищожи многообразието.
Да говориш добре за Русия днес всъщност се оказва проява на автентична съпротива срещу настъпващата цензура. Обективните факти сочат, че малодушието днес манифестира гласовит евроатлантизъм, а смелостта се изразява в отказ да ругаеш Русия сутрин, обед и вечер. Винаги съм смятал, че най-голямата ценност е независимото мислене. И затова и днес, както винаги досега, съм на страната не на безмозъчно маршируващите под официозните лозунги, а на хората, които са достатъчно смели, за да продължават да мислят самостоятелно.
Петър Волгин
