В свят, в който информацията се произвежда и разпространява със скорост, непозната досега, доверието се превръща в дефицитен ресурс. Именно върху този проблем стъпва Агенцията за дигитална безопасност и информационно разузнаване (АДБИР), създадена и ръководена от Даниел Христов. По думите му агенцията не добавя още шум в информационната среда, а цели да го намали, като се фокусира върху произхода, автентичността и контекста на информацията, а не върху нейното съдържание.
Христов е категоричен, че АДБИР не се стреми да бъде арбитър на истината. „Истината е сложна, многопластова и често зависи от контекста“, подчертава той. Ролята на агенцията, по думите му, е да бъде арбитър на процеса на проверка – да показва как е създадена дадена информация, от кого и с какви средства. Когато този процес е прозрачен, обществото само може да направи своите изводи.
Един от най-често задаваните въпроси е кой е дал правото на АДБИР да сертифицира дигитална идентичност. Христов отхвърля идеята за власт или принуда. Според него агенцията създава доброволни стандарти, които хора и организации избират да използват, защото им носят реална стойност. Легитимността, казва той, идва от доверието, както при всички професионални сертификати.
Дигиталната самоличност вече е пряко продължение на личността, смята Христов. Компрометирането ѝ чрез deepfake технологии, кражба на данни или манипулирано съдържание води до реални и дълбоки щети. Именно тук той вижда обществената отговорност на АДБИР – изграждане на механизми за превенция, ранно откриване и защита, без да се нарушават личните права и основните свободи.
Категоричен е и по отношение на държавата: АДБИР не е и не иска да бъде алтернатива на институциите за сигурност. Агенцията се позиционира като експертен, аналитичен и технологичен партньор, който допълва капацитета на държавните органи там, където дигиталните заплахи се развиват по-бързо от регулаторните рамки.
Готовността за сътрудничество с държавната власт, както в България, така и с партньорите в Европейския съюз и НАТО, е пълна, уверява Христов. В случаи, засягащи обществения интерес, демократичната стабилност и националната сигурност, експертните и аналитичните ресурси на агенцията се предоставят безвъзмездно. „Сигурността и доверието не са търговски продукт, а принцип“, подчертава той.
На опасенията, че подобна структура може да бъде използвана за манипулация или политически натиск, Христов отговаря с акцент върху прозрачността. Публични методологии, ясни критерии и строги етични рамки са в основата на работата на АДБИР. Агенцията не работи анонимно, не прави скрити оценки и не обслужва политически интереси, а всяко нейно заключение подлежи на проверка и критика.
Според него сертификатите за дигитална идентичност не създават ново неравенство. Те не са оценка за морал или интелект, а доказателство за преминат процес на верификация. Не обезценяват никого, а добавят допълнителен слой доверие за тези, които доброволно го търсят.
По темата за свободата на словото Христов е ясен: правото да говориш не означава гаранция, че ще ти вярват. Дейността на АДБИР не ограничава изразяването, а добавя контекст, който според него е опора на свободата, а не нейно ограничение.
В периоди на избори ролята на агенцията е стабилизираща, а не политическа. Изборните процеси са особено уязвими към дезинформация и злоупотреби с дигитална идентичност, затова усилията са насочени към ранно откриване на рискове, без намеса в политическия избор на гражданите.
Когато поглежда десет години напред, Даниел Христов казва, че би искал обществото да вижда АДБИР като институция, която не е контролирала, а е стабилизирала – действала е спокойно, професионално и в интерес на хората.
„Новият световен ред налага съществуването на дигитална самоличност. Ние сме тук, за да я защитим“, обобщава той.
