Обаждат ми се познати и непознати с въпроса „защо не пишеш“?
В последната седмица наистина не съм писала политически статии, но не защото сайтът „Свободно слово“ ме е блокирал и изпъдил. А защото вече съм написала всичко, което съвестта ми е налагала да напиша. Казала съм всичко, което е било нужно да кажа.
Да продължавам да затлачвам пространството с наивни поплаци от към „управляващата“ измет, е под достойнството ми. Унизително ми е да задавам въпроси от сорта „ама защо криете, че готвите изпращането на жива сила в Украйна?“; „ама наистина ли в България са складирани ядрени бойни глави?“; „ама защо ни присъединявате към коалицията на снарядите (с обеднен уран )?“ ;“ама защо намалявате и без това смешните по своя размер разходи за образование?“; ама защо няма никакви пари за помощ на жертвите на наводненията ( аз не вярвам, че помощта трябва да е в размер на 503 милиона лева, това е безсрамно раздута сума, действително необходимите средства са поне 10 пъти по-малко )“.
Да питам и да очаквам искрен отговор, би значело да съм кретен. Да си питам просто ей тъй, знаейки, че няма да получа отговор, но за утвърждаване на „борческия ми авторитет“ пред публиката, също би значело да съм кретен. Трийсет и три години скотовете- управници на България, не са правили друго, освен да ни лъжат. А днешната ротационна измет, насадена от САЩ начело на Колонията, с еднозначната цел да ликвидира българския народ, издигна Лъжата в свое верую. Официално се закле в нея.
Какво повече да пиша? Аз – като гражданка – отправих призиви към българите да се съберат на 29 май пред Президентството и на 6 юни пред НС – в двата исторически момента, когато връчването на мандата на изродите и гласуването на тяхното правителство, можеха реално да бъдат осуетени от едно огромно разбунтувано множество.
Тогава нито Костадин Костадинов, нито Инициативният Комитет на „Референдум за мир и суверенитет“ ( колко пъти тая формация си смени името! ), не пожелаха да направят нищо. Призоваха на мощен протест едва постфактум, в почивни дни, след дъжд качулка. Глупост и недомислие? Нека го наречем глупост и недомислие. Но изпускането на историческия момент не е глупост, а престъпление.
Какво да пиша? Да убеждавам Боко, Киро, Асенка, Ристе, Денков иТагарев, че „изпращането на каквато и да е помощ за узурпаторския хазарски режим на Зеленски“ ще има пагубни последствия за България? Та те го знаят отлично – макар че са прошнуровани престъпници и формени идиоти. Гибелта на България е цената на собственото им оцеляване. Това е ценоразписът на сатаната.
Един е отговорът, който можем да дадем на еничарите и техните господари – „секира, щом не щат мира“. Боко е торба с л@йна, криминална пачавра, която заразява всичко, до което се допре – в продължение на 20 години. Киро е плямпащ имбецил, без капацитет да разбира ужаса на постъпките си, Асен е арогантен джендър, убеден враг на България, Бойкикев е професионален държавен изменник, превърнал от десетилетия предателството в „хляб свой насущний“, Денков е слузест червей, а Тагарев е безмозъчният спусък на тяхното оръжие, опряно в челото на Отечеството. Никога досега еничарите не са се скупчвали толкова компактно във властта. Но това не е толкова лошо – стълпените мерзавци могат да бъдат поразени с един залп.
Безсмислено е да се пише, трябва да се действа. Лакърдии вече не са нужни. Те само пречат. Аргументите са изчерпани. Остава един аргумент. „Секира“ – това е думата, това е доводът, това е спасението. Великият българин Крум го е казал. Аз нямам какво друго да добавя.
Или предателите – или България.
Милена Върбанова
