На фона на протестите на фермери в редица европейски страни за по-големи субсидии българските зърнопроизводители също дадоха заявка, че са готови за нови блокади с трактори. В разпространена в събота декларация Националната асоциация на зърнопроизводителите поставя пред правителството няколко искания, сред които са нови „украински помощи“ през 2024 г., както и намеса на държавата при определяне на рентите.
В декларацията зърнопроизводителите алармират, че секторът е в колапс и че са в абсолютна и непоколебима готовност да го защитават с всички позволени от закона средства и подходи, в това число шествия, протести и блокади, както по места, така и в столицата.
На първо място сред исканията си фермерите поставят включването на основните пет култури – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица – в държавната помощ за преодоляване на негативните последствия от войната в Украйна за 2024 г.
„Настояваме за помощ от 20 лв. на декар за производителите на тези 5 култури, което по наши сметки означава около 400 млн. лв.“, каза по БНР Илия Проданов, председател на НАЗ.
Проданов посочи още, че към момента цените на продукцията им силно са паднали до нива, каквито не е имало през последните 10-15 години. Затова секторът трябвало да бъде допълнително подпомогнат от държавата.
В последните две години фермерите получиха над 800 млн. лв. допълнителна помощ към регулярните им субсидии, именно заради войната в Украйна, след като Еврокомисията разреши свободен безмитен внос на украински зърнени култури. България и още четири държави от Източна Европа обаче наложиха временна забрана за вноса на тези стоки като специално за слънчогледа забраната продължи да действа у нас до началото на декември.
Сега зърнопроизводителите посочват, че забраната на украинския внос изобщо не им е помогнала да подобрят положението си.
„През септември, когато отново имаше протести и беше подписано споразумение, въобще не е говорено за подпомагане на сектор „Зърнопроизводство“. Обещаната финансова помощ бе за други селскостопански сектори. В меморандума имаше точка само за забраната на внос от Украйна, но Украйна продължи да внася стоката си у нас неофициално през Румъния. Така че няма изпълнение на точка 1 от меморандума“, коментира Проданов.
В декларацията си с нови искания зърнопроизводителите призовават правителството да отстоява твърда позиция срещу по-ранната либерализация на търговията с Украйна. „Очаква се в началото на февруари еврокомисарят по земеделието да предложи нов регламент, който цялостно да освободи търговията с Украйна. Нещо, което фермерите в цяла Европа не желаят“, каза Проданов.
Според сегашният Регламент за автономни търговски мерки (АТМ) либерализацията на търговията с Украйна трябва да се случи през 2028 г. От НАЗ настояват да продължи действието на защитни мерки, лицензионни режими и квоти за украинските суровини.
Сред исканията на зърнопроизводителите е и приемането на държавен механизъм за регулация на рентните плащания в страната, основан на добив и продажни цени. Подобно искане е абсолютно несъвместимо с пазарната икономика – няма как държавата да определя на собствениците на какви цени на продават или отдават под наем своята собственост.
Проданов обаче представя това искане като грижа за оцеляването на малките и семейни фирми в земеделието.
„В една част от България определени големи фирми дават много висока рента, която е доста над пазарната и доста над възможната за един земеделски производител. Това се прави с цел хората, които работят в землището – местните фермери, да бъдат фалирани, площта да се вземе от тази голяма фирма и след това рентата отново слиза на нива, които са разумни за производство на земеделска продукция. Държавата не бива да допуска това да се случва. Затова трябва механизъм, с който да се спре необоснованото повишаване на рентите и големите корпорации да унищожават малките и средните земеделци“, поясни Илия Проданов.
Според НАЗ цената на арендата трябва да бъде обвързана с добива – при добра реколта, да расте, а при лоша, да намалява.
„Определено ни чакат тежки преговори. Не мисля, че трябва да се излиза на протести на момента, веднага. Но е напълно реалистичен този вариант. Ние сме в готовност“, каза Проданов.
НАЗ са поискали спешна среща с премиера, вицепремиера, финансовия и земеделския министри и изслушване на зърнопроизводителите в ресорната земеделска комисия в парламента. Още днес те ще поставят исканията си пред земеделския министър Кирил Вътев, с когото днес следобед имат среща по друг повод.
В ЕВРОПА
Вече пети ден румънските фермери протестират с временно затваряне на пътища, а днес блокираха и движението на граничния пункт Сирет от румънската страна на границата с Украйна, откъдето минава голяма част от транзита с украински продукти. Превозвачите и фермерите в Румъния са недоволни от високия акциз върху дизеловото гориво и повишението на цената на застраховките „Гражданска отговорност“ от началото на годината.
В Германия земеделците също протестират вече цяла седмица срещу орязването на земеделските субсидии. Днес е последният и най-голям протест – десетки хиляди трактори се събраха още снощи пред Бранденбургската врата. Районът е затворен и хората биват насочвани към алтернативния район с достатъчно места за паркиране. Заради протеста се очакват тежки затруднения в движението в целия град.
narod.bg
