Жалко за стотиците и хилядите бити и тормозени жени, които няма никога да дадат по телевизията и никой няма да им помогне.
Още преди години, когато ореваха света за подмолната Истанбулска конвенция, ясно казахме, че тя няма за цел да защити никого от бой и тормоз. Трябват повече средства за центрове и рехабилитация, където да се настаняват жертвите- жени и деца и там да живеят колкото време е нужно, за да дойдат на себе си, да си стъпят на краката.
Щом можем да храним разни украински „бежанци“, значи можем да помогнем на жени и деца, избягали от насилниците си. Ама явно властта не цели това, а пак разни джендър гадости ни размотава пред очите. Редно е и да си отворим очите за хилядите мъже, които не могат да бъдат бащи, защото бившите им съпруги ги наказват, че любовта и парите са приключили, като умело използват предлога насилие.
Темата е тежка, може би само адвокатите и психолозите знаят колко лица има насилието и колко е трудно да се отсее истината от измислицата за отмъщение.
Росица Бакалова
