Някога, много някога, племенните родове са имали живата памет. Това обикновено е бил човек натоварен от детството си да ЗНАЕ и помни. Той учел от старата жива памет, растейки зачислен от детството си за стареца и живеел живота си, кътайки течащата история на собствения си живот.
При битки заплахи, преходи и скитачество, за живата памет се грижели всички. Пазели го. Дори един жив да не остане, ТОЙ трябвало да живее, за да разкаже паметта си на следващите…
Някога, много някога, Птолемеите събирали папируси от цял свят в Александрийската си библиотека. По времето на Клеопатра седма имало между 400 000 и 700 000 свитъка.
Все още не са открити официални доказателства за това, но някога ще се докаже, че в Египетската Александрия е имало обособено (съсловие) – родове, които са се грижели за папирусите в библиотеката Александрия в продължение на почти 300 години.
Те се раждали библиотекари, всяко дете родено от библиотекар ставало библиотекар. Папирусите регулярно се преписвали и подновявали. Тези деца на 5-6 години вече умеели да четат и преписват. Преписвайки и четейки, те събирали огромни знания и тогава хората са знаели, че това се натрупва генетично, давайки им способности на паметта, които другите нямали, така добре развити. Всеки библиотекар правел това цял живот. Децата му също.
За това съсловие се полагали специални грижи. За тях винаги имало необходимото за спокоен и здравословен живот, дори в най-лошите години на суша и морм Защото те били живата история на знанието.
За да съхранят знанието за минало и настояще, предците ни ЧОВЕЦИ са осъзнавали важността и отговорността да са налични за бъдещите поколения. Това било Историята.
Днес в рамките само на 150 г. народната ни памет е изгубена в НАУКАТА История. Ние си измислихме бог Тангра, сътворихме си притча за цървула на Левски, който си представяме като Овчарчето от ливадата. Създадохме ново родно място на Христо Ботйов, обрекохме костите на втория след Левски – поп Кръстьо на поругаване.
За да скрием ИСТОРИЯТА, създадохме НАУКАТА история. И тя е на път да победи. Науката история днес се позовава на лъжи и ги превръща в история, и не желае да огласява ИСТОРИЯТА записана в писмената.
А днешните научни работници Историци водят война с родолюбци посветили живота си на издирване и съхраняване на историческите ни архиви, артефакти и записки на съвременници на Историята.
Науката История срещу Историята.
Най – сигурният начин да убиеш един народ, е да го обречеш на безпаметност.
Да подмениш само две поколения родова памет и си преборил векове генетика, и родова грижа.
И питам се, защо НИЕ Българите да доказваме, че СМЕ най – старото население в човешкия род, при наличие на десетки стотици доказателства.
Защо те не докажат че са по-стари от нас…
И пак се питам, какъв БЪЛГАРИН, па макар и професор по история ще си, ако приемаш за меродавност методики на датиране наложени в НАУКАТА ти, именно за да бъде България омаловажена, а не приемаш очевидната логика която следва хилядолетия човешкия стремеж за РОДОВА памет.
Защо онези, които се наричат Европейци си създават история от един камък. А ние да доказваме, че сме, при наличие на факти.
Живеем във времето на епична бран на ИСТОРИЯТА ни, защитаваща се от НАУКАТА ни История… Победата зависи от НАС.
Нашата жива памет е всеки един от нас. Подкрепям всеки ден хората НЕ наука. Срещу Науката на НЕ Българите.
Точка! – Иван Тренев, StudioNiton
Екатерина Димитрова
фейсбук
