Предупреждавам, дълъг и патетичен пост за ковида, войната, медиите и агресията, която ни залива. Подминете, ако не искате да си натоварвате деня.
–––––––––––––––––––-
Забелязвате ли, че нещо май се случва в България?
Снощи пак зверско убийство, пак насилие. Баща на 3 деца, таксиметров шофьор, влиза в пререкание с друг автомобил заради предимство в еднопосочна улица. От автомобила излизат 4 момчета на по 20 и нещо, изкарват човека от колата и го убиват. Е така. От бой.
После бащата лежи близо 4 часа, докато умира. Никой не спира, никой не му помага. Успява да се обади на брат си, но уви той пристига прекалено късно.
Само аз ли усещам, че това започва много рязко да зачестява? Агресията. Агресивни шофьори помитат хора. Агресивни младежи ги пребиват. Агресивни гласоподаватели си крещят и псуват по социалните мрежи. Агресията в последно време избликва от всичко.
Нямам представа какво я катализира. Според мен беше ефект на доминото. Ковида затвори хората и ги настрои радикално един срещу друг в една постоянна битка за това кой е прав. И то по тема, за която постоянно се наблягаше, че е на живот и смърт. После нямахме време да си поемем дъх – дойде войната. Тя направи абсолютно същото, отново всяко мнение, всяка позиция е „на живот и смърт“.
Успоредно по време и на двете се оказахме тук в България в собствена, политическа своеобразна „гражданска война“ – тази на „статуквото“ срещу „промяната“ и всичките ѝ вариации. Така от около март 2020-та се намираме, като че ли, в условията на постоянна война – информационна, медицинска, медийна, политическа и накрая – напълно реална.
Забележете как си общуват вече хората. Прочете няколко коментара или разговора под Фейсбук публикации, на каквато и да било тема. Всеки път, когато напиша нещо тук на страницата, което дори бегло показва подкрепата ми за Украйна в текущата война, отдолу ми се изсипват десетки, а често стотици обезумели индивиди, сипещи такава гняс и омраза, сякаш имат пяна около устата докато пишат. На други места в интернет пък „атлантическият отбор“ описва сънародниците си, които са за Русия, с такива епитети, че прекрачват директно в сферата на расовите теории.
Половината си сънародници вече смятат и описват като не-хора. Като по-лоши и от животните. Става въпрос за жестокост, омраза и вулгарност, която преминава всякакви граници, от всички страни на тези барикади и конфликти. Човек срещу човека, за най-малкото разминаване в позициите, във вярата, в гледната точка.
Това няма как да не даде своите плодове, и именно тях ми се струва, че наблюдаваме с всички тези убийства и агресия в последно време. Две години на жестоко озверяване по всяка политическа и социална тема.
Две години, в които най-добри приятели застанаха един срещу друг, защото имат разминаване по 3 от общо 100 теми, по които иначе се разбират. Но тези 3 теми са „на живот и смърт“! Брат срещу брата, семейства, които не си говорят, защото едните са „ковидиоти“, а другите „орки“. И цялото това нещо обилно полято с много „масло в огъня“ от медиите, които услужливо подклаждат „сериозността“ на всяко едно от тези разделения и колко важно е да бъдете на правилната страна на историята! Понеже темата е….“на живот и смърт!“.
А пък…може и просто да си въобразявам и това да са най-обикновени битови престъпления. Нека винаги, когато сме зверски убедени в нещо, както съм аз в гореизложената теза, се спрем за секунда и замислим за възможността да има и друга гледна точка. Аз се надявам да има в случая и наблюденията ми по-горе да се окажат преувеличени или неверни. Защото инак не виждам, честно казано, изход от тази спирала на омразата и агресията, в която сме все по-разделени и все по-озлобени един към друг.
Кристиан Щкварек
