БЕЗПРЕЦЕДЕНТНО!
Така може да се определи откритото писмо на зам.-главния прокурор и директор на НСлС Борислав Сарафов от 8 май, в което той по безапелационен начин застава остро и провокативно срещу началника си – главния прокурор Иван Гешев и заявява: „Не желая да нося отговорност за чужди грехове“.
В това писмо няма емоция, всяка дума е премерена и пада като камък – то показва категоричност за бъдещи действия, които ще се окажат драматични за българската прокуратура и за политическия живот у нас изобщо.
Досега прокуратурата беше атакувана отвън – от политици, от мафиоти, от медии – на 8 май атентатът избухна вътре в прокуратурата, а фитилът бе дръпнат от самия ѝ връх.
За първи път заместник на главния прокурор излиза с тежки обвинения към началника си, които касаят нарушение на Конституцията, на законите и безпристрастността на представителите на съдебната власт.
ЗА КАКВИ ГРЕХОВЕ НАМЕКВА САРАФОВ
Обвинение ПЪРВО – Главният прокурор е манипулирал общественото мнение внушавайки, че семейството му е било застрашено около предполагаемия опит за покушение. „Защо главният прокурор мълча цяла седмица, вместо да даде дължимите на българското общество пояснения и да избегне дискусията и политизирането на този въпрос“, пита Сарафов и няма отговор.
Обвинение ВТОРО – Прокуратурата трябва да излезе от политическия терен, където е нагазила дълбоко и да се върне в естествената си среда – в защита на справедливостта само и единствено в рамките на институционалните й правомощия. Това е изключително важен акцент от писмото на Сафафов, защото е в синхрон с критиките към Гешев и прокуратура, че са се настанили на територия, която по Конституция не е тяхна и това е недопустимо за представители на съдебната власт.
Обвинение ТРЕТО – Гешев е дал указания за достъп до местопроизшествието на „мистериозен израелски експерт“. По този начин той се е намесил в разследването срещу себе си – така влиза в очевиден конфликт на интереси като пострадал от предполагаемо престъпление, което пък противоречи на тезите за безпристрастност и създава почва за допускане, че е възможно да го е правил и друг път.
След написаното в това писмо няма как да приемем, че Гешев и Сарафов ще могат да работят заедно.
Някои анализатори побързаха да допуснат, че това може да е театър с цел да се внесе объркване сред политиците и да се демонстрира, че прокуратурата не е централизирана структура от съветски тип и че Главния може да бъде критикуван. Казват до и, че самият Сарафов обяснил на колеги, че „прави това за пред хората“.
Като постановка това е абсурдно, защото ударът на Сарафов е насочен към същината на управлението на Гешев, което е обект на множество критики, особено по отношение на липсата на ефективност. И с това шега не бива. Писмото е документ, върху който ще се развиват значими за държавата процеси.
Не можем да приемем и, че е спонтанен акт на изпусната емоция.
Три дни преди това писмо, на 5 май, Сарафов пусна публично своята версия за взрива срещу Гешев с извинението за това, че е внесъл объркване, че семейството на главния прокурор е пътувало с него. И казва нещо съществено: „Няма да изляза на калния политически терен – аз съм тесен професионалист и не желая да бъда разменна монета в политическите „шеги и закачки“.
НЕДОПУСТИМИ ГРЕШКИ
От писмото обаче стана ясно, че не по-малко кален е теренът и в прокуратурата, където един истински терористичен акт срещу нейния ръководител се превърна в поле на кални битки.
А в тях, както всички видяха, и Сарафов, и Гешев направиха сериозни грешки, недопустими от гледна точка на професионализма, на медийната комуникация, на боравеното с истината и манипулацията. И съсипаха доверието както към себе си, така и към институциите, които ръководят. Беше абсолютно задължително да бъде съхранена монолитността на прокуратурата в условията на политическа криза в страната – беше важно за страната тази държава институция да показва единство и стабилност.
Пламналата война между първите двама, които бяхме свикнали да приемаме като двете страни на една и съща монета, разклаща устойчивостта на българската прокуратура в навечерието на приемането на закона за съдебната власт и въвеждане на механизма за отчетността на главния прокурор.
Сарафов нямаше да бъде избран повторно за шеф на НСлС, ако не беше подкрепата на Гешев. Какво го накара да забрави това? Как така бързо претърпя метаморфозата от „второто Аз“ на Гешев до негов отрицател? Плод на какво е този „катарзис“? И двамата са завършили школата в Симеоново, мисленето им е с еднакъв профил, отношението им към прокуратурата и следствието е в пълен синхрон, атаките им срещу политиците – също.
Поведението на Сарафов в петте дни след взрива срещу колата на Гешев поставя остро въпроси за авторитета и достойнството на личностите, изкачили се до тези високи постове в държавата. Единият е сгрешил, а другият е мълчал – и двамата носят вина за манипулативното внушение. А когато мълчалият е разбрал за грешката, защо не каза истината? Защо и двамата се разприказваха, едва след като Демерджиев ги удари от парламенарната трибуна?
И се разприказваха така, че се самоунищожиха!
Разломът е катастрофален!
АМБИЦИИТЕ НА САРАФОВ
На парламентарните банки вече лежи проектът на “Възраждане”, според който Следствието излиза от Прокуратурата, както е било преди двайсетина години, а шефът му е човекът, който ще разследва Главния. Ако това се приеме, а то се споделя от ГЕРБ, БСП и ДПС, то ще доведе до нов избор за шеф на националното следствие, което пък ще се превърне в изключително силна структура.
Възможно е с писмото си Сарафов да е гонил тази цел – да казва: Вижте ме колко съм принципен, готов съм да разследвам дори и Главния.
Възможно е да се е прицелил и в стола на Обвинител № 1, за което отдавна се мълви в прокуратурата.
Ако е така, на Сарафов му е подшушнато, че пътят на Гешев в съдебната власт свършва.
Кой шепти в ухото на Сарафов?
Известни са връзките на Сарафов с Борисов още от времето, когато стана зам.-апелативен прокурор по времето на Борис Велчев, но едва ли точно сега Борисов ще се занимава с него. Останалите политически лидери също са заети с проблеми извън съдебната власт.
РОЛЯТА НА РАДЕВ
Напоследък обаче се заговори за трайни близки контакти на Сарафов с президента Радев. И проекцията им се видя много ясно в парламента миналата седмица.
Разплитането на чорапа по казуса „Гешев (не) е бил със семейството си по време на взрива“ институционално дойде от питане на депутата от ДСБ Атанас Атанасов до служебния вътрешен министър Иван Демерджиев (назначен от Радев).
Отговорът му от парламентарната трибуна: „Гешев е бил сам в колата“ шокира депутатите, взриви общественото мнение и предизвика турбуленциите в прокуруратурата, които фактически изправиха Сарафов и Гешев един срещу друг.
Така образно казано Радев си „отмъсти“ за онова нахлуване на Прокуратурата в президенството през лятото на 2020 година и последвалите арести на президентския секретар по правни въпроси и антикорупция Пламен Узунов, на президентския съветник по отбрана Илия Милушев и бизнесмена Пламен Бобоков.
Арестуваните бяха оневинени по-късно, но бумерангът на атаката се върна там, откъдето бе насочена и тепърва ще отчитаме разрушителните ѝ последици.
ЗА ЧЕСТТА НА ПАГОНА
„Аз самият, пазейки “честта на пагона”, както и неговия и на цялата институция авторитет, опитах да бъда коректен в изказванията си, но това очевидно предизвика политическа, а оттам и медийна реакция спрямо мен, за която нямам вина, респективно не желая да нося отговорност”, посочва още Сарафов в писмото си. Честта на пагона по право и по закон е в центъра на ценностната система на мъжете, за които чест, закон и Родина са вътрешното им „аз“. Честта на пагона е съвкупност от нравствено-етични качества и принципи на които са достойни за уважение и създават положителен имидж в обществото.
В случая сме далеч от покритието на тези изисквания. „Честта на пагона“ беше употребена за манипулиране на обществото и допускане на свободни интерпретации. Ако пък Сарафов наистина е казал „пиша писмото само за пред хората“ – това говори за падение с морални измерения, които не се наемам да коментирам.
Как ще бъде върнато доверието, когато единият панически иска да се разграничи от другия, при положение, че двамата са в един кюп?
Войната между Гешев и Сарафов тепърва ще се разгаря. Сарафов вече поиска отстраняването на своя заместник Ясен Тодоров, считан за човек на Гешев в НслС и то в момент, когато Гешев е в чужбина.
И НАКРАЯ ЗА ИЗРАЕЛСКИЯ ЕКСПЕРТ
Израелският експерт, който се завъртя като основен фактор в разследването на взрива срещу Гешев, е генерал от резерва, специалист по противодействие на терора, който идва у нас по специална програма. В деня на взрива той каца в София и веднага е трябвало да се срещне с Гешев, но главният прокурор така и не стига за срещата им. Използвайки присъствието му в България Гешев решава да го „вкара“ в разследването и му осигурява достъп до местопроизшествието. Той е заведен там, огледал е терена и нанесените поражения от металните сачми и е дал само своите предположения за параметрите на взрива. Според Сарафов израелският гражданин е бил придружаван от неговия заместник Ясен Тодоров, който изпълнявал устно разпореждане на главния прокурор. Само че не Тодоров, а Сарафов първи спомена за израелския експерт и възторжено цитира думите му, че нарекъл атентатора „зъл гений“.
Процесуално израелският генерал не се е намесил в работата на разследващите, но ролята му бе така надута от думите на Сарафов в първите дни (както разбираме това е станало по нарежане на Гешев), че той едва ли не се превърна в едиственият фактор, върху чиято експертиза лежи тезата за „атентат“. Едва днес обаче Сарафов реши да прехвърли вината на Тодоров с мотива, че имал много медийни изяви, в които не представлявал позициите на Следствието.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Предстоят тежки дни за прокуратурата, която сериозно се е отклонила от функциите си. Ден след взрива, на 2 май, магистрати – съдии, прокурори и следователи, както и служители на Съдебната власт в цялата страна излязоха на протести в подкрепа на главния прокурор Иван Гешев, за да покажат, че не ги е страх. Не е работа на червените тоги да стоят по площадите. Унизително е да бъдат използвани като инструмент в „калните битки“.
Българската държавност трябва да бъда отстоявана със законови актове, които внушават респект и доверие. А това зависи от тези, които ги пишат и съблюдават.
