Последните дни нашумя темата как така кашкавал Маджаров струва 57 лв. килограма или почти 29 евро. Няма какво да ни учудва.
Сметката е проста – килограм кашкавал се прави поне от 10 литра мляко. Нека са 12. Млякото се изкупува по 80 стотинки. В Румъния е по-евтино. Значи 12 х 0.8 = 9.60 лева. Това е ако е правено само от мляко, което искрено ме съмнява. Значи имаме 9.60. Нека сложим още 8 лв.(макар че е много завишено) други разходи – допълнителни съставки, труд, солидна печалба и т.н. Стават 17.60. Ако сме нормална държава с нормални контролни органи, към тази цена би трябвало да сложим само ДДС и 20-30 % за дистрибутори и търговци.
Както и да въртим и сучем, цена от порядъка на 26-28 лв. в магазина би била нормална.
А защо е още по 2 умножена? Отговорът е много прост – защото така може! У нас никой не ограничава лакомията и алчността. Каквито ни политиците, такива ни и бизнесмените, такова ни и цялото общество.
И понеже, освен държавен контрол, няма и национално чувство, на производителя или търговеца изобщо не им дреме, че ни дерат. Те не ни броят за хора. А и народецът си е приспан от пропагандата.
Доколкото има държава, тя изпълнява функции, подобни на агенция за недвижими имоти – слугува на едрия бизнес, дава информация и посредничи, когато мениджъри „правят бизнес“ помежду си.
Целта е и политиците да приберат някоя троха от големия бял хляб на олигарсите. Полиция и съдебна система също гледат на богатите по специален начин, нищо, че ни лъжат, че имало „справедливост за всички“.
Какво друго можем да очакваме от едно общество, в което алчността е основна ценност и морален закон, а по стените няма портрети на демона Мамон само защото никой и никога не го е рисувал или снимал.
Иван Спирдонов
