Тъй като времето ми е ценно и не обичам да се разхвърлям по различни теми в един и същи ден, днес ще обединя топ-темите на последните дни в една публикация.
Само умрелите не разбраха, че английската кралица е починала. Бог да я прости. Отбелязвам само това, че е сложила няколко тухли в световната история. И ще остане в нея, с какво – историята ще покаже. С какво английската кралица е допринесла или навредила на България – с нищо. И тук интересът ми към личността й извън клишетата, приключва. Дори нямам интерес да коментирам Чарлз, Камила, Даяна, Уилям или който и да било от семейството им. Не ме интересуват и ако пряко не засягат България, няма и да се заинтересувам. Те са си дерт на англичаните, тук малко ли доморасли принцове и принцеси се напъват да са звезди?!!?
Приключихме с британската монархия /поне в тази публикация/ и отиваме към много по-щекотливата тема за Девети септември. Отричан и възхваляван. А всъщност паметна дата от историята на България. Дали добра или лоша – зависи от гледната точка. Но е историческа и паметна.
Какво се е случило тогава? Съветската армия чака на Дунава на границата на България, а съюзниците ни от нацистка Германия позорно бягат към родината си. Профашисткото управление на България е в шок, а фашистките формирования като Бранник трескаво се чудят какво да правят. Цар нямаме, а Регентски съвет, който взема решения от името на малолетния Симеон. Съпротивата срещу властта – партизани, ятаци и такива, които не са съгласни с профашистката ориентация на България, виждат своя звезден миг и правят преврат на Девети септември. Това е и логичния и единствено полезен ход, защото сме във война със СССР и само просъветско управление на ОФ може да ни спаси от тежки последици от политическата недалновидност на предходните ни правителства.
Факт е, че тогава са се случили и доста лоши неща. Невинни са били убити. Били са убити и много виновни, включително за националната катастрофа. Впоследствие България с референдум е обявена за република, а частната собственост – национализирана. Безспорно за имащите се за аристократи кръгове пазят горчиви моменти за времето тогава. Също безспорно някои трудно преживяват това, че са им взели фабриките, магазинчетата и земята.
С личните си уши съм чувала очевидци на онова време. От осанна до разпни го. Чувах за работниците в тютюневите складове – често малолетни и непълнолетни деца, работещи по повече от 12 часа при вредни и опасни условия на труд и получаващи мизерни възнаграждения. Чувах за отрязани партизански глави по площадите в села и градове. Чувах за мъчения на политзатворници – не от пропагандната машина на БКП, а от очевидци и живи свидетели. Чувах за това как фабрикантите са си строели огромин домове, докато работниците им едва са оцелявали с мизерните заплати. Чувах за това как един цар е смятал, че е над българския народ и негово рожденно право е да ни управлява. Не по заслуги, а по кръв, каквато и да била тя, защото да спомена, че евреите най-добре са го казали – произходът е ясен само от страна на майката, затова се прослевяват родовете по този начин.
Чувах и за трудовите лагери. Познавам хора, които са били в такива. Говореха за труден живот, за издевателства. Чувах за хора, които са се съпротивлявали да влизат в ТКЗС. Много неща чувах….
Но аз помня моето време. Когато чакахме деветмилионния българин, когато имаше хиляди училища и бяхме по 40 деца в клас, когато армията ни заслужаваше респект и увежение и бяхме сигурни, че ще ни защити, когато полетата преливаха от плодове и зеленчуци, които изнасяхме по цял свят, а заводите работеха. Когато имахме космонавти – там, в космоса. Когато нямаше нито един ровещ по кофите и нямаше хора без дом. Когато за всеки имаше работа. Когато нямаше проблеми с гетата. Когато …….
Девети септември е една дата. Както и Единадесети ноември. Рушим и изграждаме. Понякога и само рушим. Не се учим от историята, не виждаме бъдещето си като народ, а само като озверяла, разкъсана на части тълпа, която се самоизяжда. Мразим паметници, обичаме подлеци и предатели, ненавиждаме истината за нас. Съжаляваме британското кралско семейство, но никой не сложи на профилната си снимка във фейсбук черна лента по случай българката, която се обеси от отчаяние преди няколко дена, гледайки разрушения си дом…..
Малък и разединен народ, мразещ себе си повече от чуждите. Дано Бог да ни даде разум и спасение, защото сме тръгнали към пропастта!
Елена Гунчева
