За моралните претенции
на един “демократ от Родопите”
Когато баща води страдащото си дете в болницата, той може да изгуби контрол върху себе си. Случва се в такива ситуации.
Не всеки баща би заплашвал с имена на министри, разбира се.
И не всеки баща би се оправдавал, че се е пошегувал – защото такова оправдание е нелепо.
Но всичко това е просто повод да се погледне към личността на един “демократ от Родопите” – така е наречен г-н Мустафа Емин в сайта на обединението “Демократична България”.
Както е известно от историята, Родопите са древен извор на демокрация.
Особено в един възхитително демократичен 500-годишен период, когато жителите на тази прекрасна планина се радват на незапомнен демократичен разцвет.
Уточнява се, че “демократът от Родопите” г-н Емин е “учредител и член на Националния съвет на “Да, България”.
За какво се бори г-н Емин?
“Бори се за разширяване на демократичното пространство в смесените райони” – кой би си помислил друго.
Само че…има няколко неудобни въпроса, които биха били интересни на уважаемата публика и които очакват отговори от г-н Емин, демократ от Родопите.
Към днешна дата Мустафа Емин е съветник на министъра на отбраната Тодор Тагарев.
Каква е експертизата на г-н Емин?
Ето какво са образователните му достойнства и професионални умение, според представянето му в партийния сайт:
– чрез създадената от него фондация „Креативна Общност“ се поставя в услуга на идеите за пряка демокрация и гражданско участие в управлението на локално, местно и национално ниво.
– Неговите интереси са свързани с регионално развитие и местно самоуправление.
– завършил Исторически факултет на Софийски Университет „Св. Климент Охридски“ с педагогически профил.
– интерес за него представляват теориите и практиките, свързани с понятията „етнос“, „нация”, “национализъм”.
От целия този словесно-либерален талаш става ясно едно – г-н Емин е завършил за учител по история и няма никакви професионални умения.
Да не говорил за специфична експертиза в каквато и да е област, даваща му експертна легитимност да бъде съветник на министъра на отбраната.
Нищо. Zero.
Ако е юрист, или военен експерт, или пиар, или икономист – да, всичко това са приложими експертизи в помощ на един военен министър.
Какво е г-н Емин?
Господин Емин е “демократ от Родопите”.
И също “учредител и член на Националния съвет на “Да, България”.
И затова е назначен за съветник на военния в момента министър.
Партийна калинка ли е такъв “съветник”?
Ако да, тогава нито ще е първата, нито ще е последната.
Само че г-н Емин е с високи морални претенции и тук възникват още въпроси – той смята, че “хората в смесените райони не искат агент, мутра или мафия за закрилник”.
Явно намеквайки за почетния председател на ДПС г-н Ахмед Доган и председателя на ГЕРБ г-н Бойко Борисов.
Похвален порив към морална чистота.
Само че как така един толкова възвисен моралист като този “демократ от Родопите” си получава спокойно заплатата като съветник в това точно правителство, избрано с гласа на председателя на ДПС и на целия ГЕРБ?
Как един толкова морално претенциозен човек получава заплата в правителство, назначено с гласовете на агент и на мутра, по собствените му определения?
Ето това е баналното, втръснало до погнуса либерално лицемерие, отвращаващо всеки нормален човек у нас и във всяка “либерално-демократична” страна.
И като говорим за лицемерие, още един въпрос.
Как господин Емин съчетава традиционните, консервативни по същността си, ценности на исляма в своята местна общност, от една страна, с публичния либерален обет на свои съпартийци /Пейков, Белобрадова/ за узаконяване на еднополовите бракове у нас?
И то при положение, че това означава промяна на Конституцията, за да се въведе една несъвместима с ислямските морални норми ерес/харам?
Защото Главното мюфтийство бе една от първите религиозни институции у нас, публично отхвърлила Истанбулската конвенция, страстно защитавана от партията “Да, България”, на която г-н Мустафа Емин е “учредител и член на Националния съвет”, ах.
Как всички изброени дотук несъвместими противоречия се съчетават с моралните претенции на една партийна калинка?
Как?
Никак, разбира се.
Именно това е добре да бъде изяснено.
Надявам се, че вече е ясно на всички.
Александър Урумов
