Елена Гунчева - Гривова
Ще пиша по принцип, не за конкретен случай. Често политици се развеждат, хващат ги в изневяра /Клинтън и аферата „Люински“/, битови драми и скандали придружават битието им. Някои казват, че важно било какво правят като политици. Не съм съгласна.
Ако един човек предаде жената или мъжа до себе си, който му е най-близък, с когото живее всеки ден, с когото имат общи деца, минало, история, любов и легло, то такъв човек може да предаде всичко. Да изневериш на жената, на която пред Бог си се заклел да бъдеш верен, означава, че си способен да изневериш и на род, Родина и държава. Означава, че си лицемерен. Ако можеш да гледаш жена си в очите, след като си бил с друга, значи си лицемерен навсякъде и не може да ти се има доверие.
Ако един човек не може да запази и съхрани семейството си, къде е тръгнал да пази и да съхранява държава? Ако си способен да предадеш най-близките си, как да ти се доверим да управляваш нас?
Ще кажете – човещинка. И това не е така. Ако си държавник, ще имаш приоритети и ще си държиш гащите вдигнати, грубо казано. Няма да рискуваш всичко и да си пропиляваш времето в неморални авантюри, вместо да мислиш за важните неща. Ще искаш да дадеш ПРИМЕР за семейство, вярност, грижа за близките. По това как се грижиш за семейството си, ще се разбере как ще се грижиш и за народа си.
Моралът е един – и за вкъщи и за политиката. Не може един морал за семейството, друг за държавата. Или го имаш, или го нямаш. Или имаш чест, или нямаш.
А човек без чест, е НЕДОСТОЕН. Човек без морал е НЕДОСТОЕН.
Не, че имаме някакъв избор….
Елена Гунчева-Гривова
