Слугинският хор на президента в момента е най-шумен. Всичколози по величие ежедневно ми крещят от позицията на своята ерудирана безсмисленост как “политическата система се е изчерпала”, “парламентаризмът бил в задънена улица”, “партиите са изгубили себе си” и т.н. Отстрани, в кресчендо асистират матрьошките на Копейкин или политическите танцьорки на Слави. Врещят за референдуми, “да преосновем държавата”, да натиснем копчето на тоалетната и да се свършва.
Писна ми от тая фалшива оперета. Вече дори не ми е смешно.
За последното десетилетие у нас беше срутена държавността. Парламентът беше превърнат в комсомолско събрание, държавните агенции и министерства в махленски седенки, а изпълнителните и наказателни системи – полиция, прокуратура, съд – в некадърни клоунади. Апашите се смесиха със стражарите и заиграха дружно срещу нас – обикновените кретени, които ръкопляскат докато плащат сметката за грозния спектакъл.
Истината е, че България няма нужда от “промяна на политическата система”, а от почистване на съществуващата. Затова спрете да ми шепнете малоумни крясъци “президентска република” в ухото. Това не е решението.
България е парламентарна република, в която просто трябва да се върнат законността и правилата – за всички, отгоре надолу. За много политически човечета трябва да има затвор, за други – забрава. Толкоз.
Радослав Бимбалов
