Учудвам се на акълите на днешните „учени“ от роднотто образование!
Нещо се канят да въвеждат някава нова „дисциплина“ по вероучение.
Ще се отклоня за малко.
За нещастие през последните четиридесет дни се наложи да ходя на три погребения.
И трите бяха с църковно опело.
И на трите погребения поповете пристигнаха със скъпи коли.
Оставям настрана неразбраното мънкане и фалшивото грачене, което трябва да мине за църковно песнопеене и нескопосаното четене от требниците.
Ами скандалите с хомосексуален привкус в нашата църква, и педофилията в католическата дали затихнаха истински?
И на тези хора, които са близко до изверги ще поверите децата ни?!
Луди сте за връзване, ако го допуснете.
Да погледнем и на другата страна, като предварително заявявам, че не включвам всички подрастващи в това, което наблюдавам, учениците, на които ще промивате мозъците с разни програми.
На кого ще преподавате морал?
На тези, които всяко междучасие излизат на два метра от оградата на училището и бързат да налапат цигарите,а в някои не редки случай пушат с даскалите си.
Или пък си вземат дозата от нещо твърдо, като екстази например.
Или пък ще поверите моралът на тези, които им продават наркотиците?
Те ще бъдат по-убедителни сигурно.
Може би ще успеете да убедите едно дванадесет-тринадесет годишно момиче, че не е подобаващо на тези години да се мацоти с по една кутия крем, или една педя руж или фон дьо тен, да си набие два пръста мигли и да мига на парцали непременно като Барби.
Или може би ще убедите едно момче на същата възраст, че не прилича повече на мъж,като лапне цигарата,а в другата ръка държи недопита бутилка.
Може би ще успеете да ги приучите според заповедите на Христос да си подлагат и другата буза, когато отидат във футболните агитки да се изпотрепят помежду си за кауза, която няма нищо общо с вероучението.
Имах късмета да видя учебник по вероучение на дядо ми, издаден през 1898 година.
Ще ви разкажа една от притчите описани в него:
„Един цар тръгнал да обикаля царството си.
Стигнал до морето исе сблъскал с огромна беднотия.
Казал на хората да излязат в морето и колкото уловят ще им го заплати в аспри.
Излязъл и един старец.
Цял ден хвърлял мрежата и нищо не хванал.
На последното хвърляне в мрежата се закачила една съвсем дребна костица.
-Това ми е късметът-си казал стареца и занесъл костицата при царя.
-Само това ли улови дядо?!- смаян попитал царя.
-Това е царю честити.
Сложили костицата на палансата и започнали да слагат аспри.
Слагали, слагали и сложили почти на цялата хазна асприте, ала и те не могли да повдигнат костицата.
Събрал царят съвета на старейшините, умували, уммували и нищо не могли да измъдрят.
Дошла една старица и поискала да види костицата. Огледала я, навела се и вземала една щипка пръст от земята и я посипала.
Тогава и половин аспра я повдигнало.
-Кайва е тази костица? – още по-учуден от преди.
-Тя е от човешко око-отговорила старицата-то е ненаситно царю честити!“
Та ще накарате ли поколенията с айфони и други лъскави джунджурии да разберат това, за което става въпрос в притчата?
Съмнявам се.
Религията изостана от науката осезаемо.
Учените се изсмяха на религиозните догми и започнаха да клонират живи същества, което си е своего рода намеса в делата на Господ, което църквата забранява.
И какво ще им набивате в главите?
Етническа непоносимост или политически глупости?
Вятър работа!
Енчо Иванов
