Няма да стане с имитиране на захлас
Телевизионните формати много рядко съществуват, за да радват и служат на публиката
Изобщо не съм впечатлен, че „Капките“ се били провели на стадион и че имало много хора. Слави Трифонов също събра едно множество с шушляци под дъжда и това минаваше за огромен успех. Крещене и имитиране на захлас, репетиран възторг, публиката, както казваше един български певец е … к…ва. Телевизионните формати много рядко съществуват, за да радват и служат на публиката, най-вече те съществуват, за да напълнят собствените си касички и да редят правила, с които често не съм съгласен. Защото след всеки формат имаме скандирания и победител, който после се губи в междуметията на времето.
България няма своя нова ярка звезда, а очаква се – именно телевизионните формати да създадат и лансират подобна. Но като казвам звезда, не визирам просто някой, спечелил формат. Визирам някого с визия, външен вид, пръскащ сексапил и впил се в зрителските спомени с различни внушения. Звезда, без която да не можеш да заспиш нощем и както беше някога с образа на Емил Димитров – да го целуваш на телевизионния екран.
Днешните ни знаменитости, защото нямам основанието да ги нарека звезди, са с изпити от дрога или подпухнали от алкохол лица, носят дрешки, подарени им от брандовете, без оглед на това прилягат ли им или не. На българския сценичен небосклон липсва звездата с главно З, в която да е съсредоточен всеобщият идеал за красота и талант, за привличане и желание да ѝ подражаваш. Хилядите на един стадион обикновено са подведени от телевизионните реклами или от някой любимец, участваш в представлението. И коя е впрочем тази многохилядна публика… Не смея да изказвам мнение, че да не би там покрай сухото да е горяло и мокрото.
Понякога капките са последната течност на нещо, понякога това нещо сигурно страда от лоша простата. Защото кап-кап-кап-кап, но накрая язовира на очакванията пак не е напълнен. И в тези локви плуват чехълчета и микроорганизми, които никога не дават живот, по-голям от собствения си. България се е задоволила със звездните трохи от настоящето и „отломките нищожни“ от миналото. Някъде по средата липсва свежест, липсва любов, липсва разтърсване. Може би защото съществува само имитиране, наложен блокаж на романтичните български песни, създаване на поп и рап продукция със сурогатни материали, обработвани записи, несъстоятелен мизансцен и други. Питате ли се защо нямаме поп звезда в интернационалното музикално пространство? Може би, защото балканското ограничение е застопорено в гена ни или в гена на онези, които създават музикалната култура в България.
Автор: Лорд Евгени Минчев
trud.bg
