Има български писатели, които станаха много известни не с книгите си, а с филмите по техните произведения.
Пръв е Димитър Димов, после Хайтов, накрая Антон Дончев…
Завистници много, но никой не посегна на автора на „Тютюн“ и да оспори авторството. /Там има друга история – намеса на Партията, която всъщност прави значимо произведението му, а не остава като една полубулевардна история за любов между бедно момиче и издигнал се младеж в жестокия капиталистически свят, където по това време има и партизани. Не е лошо многознайковците да прочетат най-добрия изследовател на Димов критикът Къстьо Куюмджиев, който хич не беше конюнктурен, спрямо онази власт./
От „злоба“ бяха посечени само Хайтов и Дончев.
Екатерина Томова в съд доказа, че е окрадена като събрани истории от певеца на Родопите. Отворете сега да прочететете „Диви разкази“ – ми не се четат, а децата ни ги учат. Най-малкото езикът на Хайтов е убого беден, схематичен.
Що не прочетете докуменалката му за Капитан Петко Войвода – до третата страница ще спрете? Но режисьорът Неделчо Чернев и най-вече великият, да великият, избран за ролята Васил Михайлов, направиха Капитана герой за българите.
Ходила съм на снимките на този сериал като млада журналистка и няма да ви разказвам какво предстваляваха „хвърчащите листчета на Хайтов“ и какви героизми правеха авторите на филма да го направят. Успяха! Не малка, ако не и огромна заслуга имаше Васил Михалов, освен с таланта си, и да пее – песните за Капитан Петко войвода. Но това е филмът – Хайтов почти нищо общо няма.
За Антон Дончев само ще кажа, че от 1964 година до 1998 година не написа нито ред. За роман да не говорим. После има някакви нечетивни „сказания“ като първия му роман от 61-а, все за средновековието и нищо за тъй силния му роман от „турско“. През 70-те ходеше с едни очила – някакви ужасяващи диоптри – и помня шефката ми във вестника как кършеше ръце, малко нещо влюбена в него, па и тя си падаше писателка, че не може да пише щото ослепявал.
Мисля, че тези дни почина, виждайки, Бог да го прости.
Постът по подразбиране е лично мнение, то няма как да е и друго…
Зоя Деянова
