Имало едно време уединен остров, на който живеели всички чувства. Щастие, тъга, гняв, доверие и всички останали, които съпътстват емоциите, включително любов и време. Докато живееха, всички по света можеха да ги изпитат.
Един ден обаче е обявено, че островът ще потъне, така че всички те трябва да напуснат острова възможно най-скоро или да умрат и с тяхната смърт всички по света ще ги загубят завинаги. Всички чувства и емоции бързо започват да подготвят лодките си, за да тръгнат възможно най-скоро. Любовта е единствената, която решава да остане, докато островът не започне да потъва.
Скоро обаче Любовта променя решението си и решава да си тръгне, но се озовава без лодка. Сигурно някой друг я е взел. Любовта започва да се тревожи и изведнъж вижда Богатството. Докато Богатството минава покрай нея в най-красивата си лодка, Любовта каза: „Богатство, можеш ли да ме вземеш със себе си?“ Богатството отговоря: „Не, не мога. В моята лодка има много злато и сребро и за съжаление тук няма място за вас. “
Малко по-нататък Любовта вижда Суетата, която също минава оттам, „Суета, моля, помогнете ми!“ умолява Любовта. „Не мога да ти помогна, Любов. Всички сте мокри и бихте повредили лодката ми, ако ви кача – отговоря Суета. Тъгата е наблизо, така че Любовта помоли за помощ и нея. „Тъга, позволете ми да отида с вас“ Тъгата неволно отговоря: „О, любов, толкова съм тъжна, че предпочитам да отида сама!“
Щастието преминава и покрай Любовта, но тя е толкова щастлива и весела, че не чу, когато Любовта й се обади! Любовта е в неверие. Беше обречена да потъне с острова.
Не след дълго прозвучава възрастен глас: „Ела, любов, ще те заведа.“ Любовта става толкова щастлива, че дори забрави да попита по-възрастния за името му. Когато пристигат на сушата, старецът тръгва по своя път. Любовта се натъква на Знанието и го пита дали знае кой е по-възрастният, който му помага. „Беше време“, отговаря Знанието. „Време ли? Но защо ми помогна времето? ” – попита Любовта. „Защото само Времето е способно да разбере колко ценна е Любовта“, отговаря Знанието. Любовта и времето станаха неразделни, въпреки че много хора забравят за важността им заедно и игнорират едното, когато се грижат за другото.
