Много верни думи бяха казани и написани срещу настояването на илитератите за смяна на националния празник на България. Бойко, Киро, АкаДенков, Тагаренков и Бойкикев искат тая смяна, защото нежно им са легнали на сърцето българската писменост и изящна словестност. Що да ги правиш – интелектуалци! Вари ги, печи ги – все на интелигентщина ги избива!
Въпреки че те смътно си спомнят Деня на Св.св. Кирил и Методий само от ученическите години, когато са седели на последния чин откъм стената вдясно и 24 май за тях е бил единствено знак за наближаване на ваканцията и приключване на училище-мъчилище до наесен с песен.
Карадайъ също се оказа ревностен поклонник на 24 май от любов към българската книжовност и възрожденската литература. Любими автори са му Вазови ( Владимир и Георги ) и най-вече полк. Серафимов. Доган от Дръндар и той душица дава за култура, поезия и драматургия – затова си купи Народния театър и напазарува цял харем директори и пиарки.
Пеевски, Данчо Ментата, вечният депутат Рамадан, Хамид Хамид, Кадем Кадем, Илхан Кючук, Кючек Кючек, Ибрик Ибрик и хиляди обслужващи ги знайни и незнайни кючеци, ибрици, пилафи и тюрлюгювечи дърпат със зъби и нокти въжето в полза на българското четмо и писмо!
За 24 май единодушно вдигат глас Соломон Паси, Лорер. Ведно с цялата армия от харалани, харизани, патладжани, огнянминчевци, ивоинджевци, дойчевелевци, дайновци и майновци. Всички обичат Реймънд, Украйна, Сорос и Солунските братя! И всички вкупом искат да изчегъртат датата 3 Март от календара на времето. Въпреки, че на нея са родени благодетели на човечеството като Желю Митев Желев и английската кралица!
Румен Радев правилно каза ( или са му подсказали да каже ), че това е опит да се противопоставят Българската Свобода и Българският дух.
Оскверни ли се едното – омърсено е и другото. Умъртви ли се едното, угасва и другото. А България загива, защото не може да съществува само с една от двете си половини. Както не може да живее човек, прерязан през средата, на две парчета.
Сатаните обаче са го решили и червеите ще го гласуват. Защото имперска Ердоганова Турция никога няма да позволи на раята да празнува победата над султана.
Усещате ли накъде вървят нещата?
Не(коалицията), която управлява страната, не е тройна и четворна ( ГербСДС / ППДБ ), а петорна. Истинският й лидер – ДПС, което досега, цели 34 години задкулисно владееше България, в момента отново излиза на преден план. Турция е спазарила за жълти стотинки нашата менте-държава и я притежава. До днес държеше нотариалния акт в чекмеджето, а сега го вади оттам и го размахва пред очите на цял свят. Турция е купила нашите правителства, парламенти и партии, ниви и активи. Всички те са глобалистки, а в действителност туркофилски.
Защо?
Защото глобалистите делегират собствеността си над Колония България на един посредник – Турция – за да си осигурят съдействието на този мощен, опърничав, плашещ, своеволен партньор. Цената на повторното привличане на Ердоган към САЩ и НАТО ще бъде частичното отдаване на крехкия агнец България под турска власт. Бут или плешка ще задоволи колосалния глад на Гаргантюа-Ердоган за територии и авторитет. Поднасяне на блюдо с кървава жертва пред суетата на падишаха, осъществяване на най-сладките му мокри сънища. Турция в Европа – за сметка на изчезването на най-важните стратегически части на България. Реванш на султан Абдул Хамид над Цар Освободител, очакван в продължение на век и половина.
Герб, ПП, ДП са само декорация, пионки, странично кудкудякане. ДПС чертае бъдещето ни под прекия контрол на ПосолствоТО. Или Мъртън само се въобразява, че държи юздите на „прекия контрол“?
ДПС ще решава кой да бъде националният ни празник ( плановете са подир година-две такъв изобщо да няма ), ДПС ще прекроява Конституцията, ДПС ще диктува правилата. А ДПС е все по-отчетлива холограма на Ердоган.
Може би хронометърът на анекса на български области от Турция вече е задействан. С благословията на САЩ и техния предиктор. Надяват се да управляват Ердогановата империя, както някога Британия управляваше халифата на османлиите. Но историята никога не се повтаря. Всеки опит да бъде повторена, е обречен на провал, защото старата матрица се оказва строшена.
Милена Върбанова
