Ивайло Георгиев
Преди малко, споделих “ Една българска роза “ от Стела Ботез.
Тя е от ярките молдовски фолклорни певици.
Майка ми, често гледа румънската TVR.
И там наскоро гостува Стела.
Хареса ми изпълнението и. Дръзко, с чувство и страст .
Потърсих информация за нея в Гугъл.
Там почти веднага изпращат в Инстаграм.
Харесах страницата и.
Днес попаднах на българската песен .
И коментирах в Инстаграм “ Поздрави от България “ и “ Multsumim “ ( Благодарим на румънски ).
И тя отговори – “ Благодаря ти “ с нашите славянски букви . И с емотикон, изобразяващ две молещи се ръце ..
Тъй, че след Мая Санду, и няколко изявени италиански актриси, комуникирах и с молдовска певица 
До сега – на когото съм писал – всеки ми е отговорил .
Изглежда ме смятат за сериозен човек
Иначе снощи писах, че мечтая да се обединим със Сърбия.
Но когато работех по морето си мислех, че не би било лошо да се обединим с Румъния, Молдова, Украйна и Русия, но това беше преди специалната военна операция.
Като привърженик на Достоевски изповядвам идеологията му, за огромна славянска и православна федерация със столица Константинопол.
Щото ако не се обедимим със славяните , ще ни обединят с хутите и пущуните..
Не, че има нещо лошо.
Но Евронюз излъчи днес репортаж от Унгария..
Унгарците заминали да работят на Запад и липсвала работна ръка в страната.
Италианци построили заводи в Унгария, обаче поради липса на работна ръка, внесли индонезийци.
Местните унгарци ( не знам дали да не ги наричам аборигени ) били възмутени от ценностите на индонезийците – вдигали много шум, плюели навсякъде, разпространявали мръсотия и разложения по улиците.
Ние хората трябва да се обединяваме, но не така изведнъж и от единия край на света в другия.
Нужно е постепенно и по комшийски.
А ако може да издържим със сърби, румънци, украинци и руснаци максимално дълго – ще е най – добре.
Иначе сами, ние българите – си отиваме.
Не съм голям оптимист.
из „Приказки от кооператива“
с Ивайло Георгиев
