В статия „Защо българите не искат да живеят по европейските правила“, публикувана в „Дойче веле“, Гената Дайнов твърди, че пред България стояли две задачи, които нямало как да бъдат решени едновременно. Едната: да се прекратяло мутренско-феодалното управление, наложено от „модела Борисов“. Втората: България да бъдела освободена от руски зависимости и от свързаните с тях рискове за суверенитета и сигурността на страната ни. Можело да решим или едната задача, или другата. И двете – не можело. Затова в момента управлението се опитвало да реши най-вече задачата с откачането на България от „Кремъл, кремълчета и копейки“.
Значи първо: отказваме се напълно от борба с мутренскo-феодалния модел „Борисов“, за да освободим България от руските зависимости.
Като включваме в управлението мутренско-феодалния модел „Борисов“!
Не коментирам въобще дали въпросният модел има нещо общо с руските зависимости на България – и дали не влизаме в някакъв безкраен порочен кръг.
По-нататък: Защо двете задачи не можели да бъдат решени едновременно? Основната причина била тази: „макар Васил Левски, националната икона, да е поставял задачата българският народ да се подреди като равен до останалите европейски народи, сред самите българи никога не е имало мнозинство, което да иска това да се случи.“
Дайнов ми прилича на обърната проекция на ония левичарски интелектуалци, запленени навремето от революционните преобразувания в Съветския съюз и бурно и страстно подкрепяйки ги отдалеч, без да познават нещата, както се казва „на терен“. Или пък развеждани като мечки в Съюза – по Потьомкински села. Смесвайки желаното и мечтаното с действителното – и приемайки действителността в СССР като пълна и съвършена реализация на мечтите и желанията на хората.
Та Дайнов – всичко това, обаче насочено към Запада!
Ако някога въобще е имало демокрация на Запад, Дайнов е останал със спомените си за нея, или с мечтанията и пожеланията си относно нея! Разбира се, може ясно да си дава сметка за състоянието на нещата в прехвалената демокрация на Запад, но трябва да си изкара някак хонорара – с френетични и патетични, отцеругателски и дълбоко неверни писания и послания!
Кое от тържествено провъзгласените принципи и правила във Всеобщата харта за правата на човека или в Немската конституция, например, Дайнов, се спазва в момента в Европа!
Ненакърнимо ли е човешкото достойнство?
Има ли всеки правото на свободно развитие на своята личност?
Равни ли са всички хора пред Закона?
Неприкосновени ли са свободата на вярата, на съвестта и свободата на религиозните и идеологическите убеждения?
Има ли всеки правото свободно да изразява и разпространява мнението си с думи, писмено и изображение и безпрепятствено да получава информация от общодостъпни източници?
Имат ли право всички германци да се събират мирно и невъоръжени без регистрация или разрешение?
Имат ли правото всички германци да създават клубове и обществени организации?
Неприкосновено ли е Жилището?
И така нататък – по всички членове и параграфи на Немската конституция!
Позволете ми силно да се съмнявам! Прекарах последните няколко години в Германия и имам лични впечатления!
Покрай Ковида, Украйна, Джендър идеологията, измислената Екология и вездесъщата Диктатура на малцинствата през последните години се убедихме, че западната демокрация напълно се отказва от, пренебрегва и хвърля на бунището основни свои принципи и положения!
Европа предаде и отхвърли собствените си консервативни, християнски ценности и се превърна в зловещо свърталище на Чудовището, наречено „Либерален фашизъм“!
Видяхме на каква зверска дискриминация са подложени руските медии и руската култура – и въобще руските хора последните години – само на основание на факта, че са руснаци! Включително конфискация на собственост! Срам и позор!
Всеобща декларация за правата на човека:
Член 3
Всеки има право на живот, свобода и лична сигурност.
Член 5
Никой не трябва да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително третиране.
Член 7
Всички хора са равни пред закона и имат право, без каквато и да е дискриминация, на еднаква закрила от закона. Всички хора имат право на еднаква защита срещу каквато и да е дискриминация, нарушаваща тази Декларация, както и срещу всяко подбуждане към дискриминация.
Член 17
1. Всеки човек има право на собственост, индивидуално или съвместно с други лица.
Член 18
Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали.
Член 19
Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.
Член 20
1. Всеки човек има право на свобода на мирни събрания и сдружения.
2. Никой не трябва да бъде принуждаван да участва в дадено сдружение.
И да не изреждам повече – вие преценете доколко и в каква степен се съблюдава и спазва всичко това в момента на Запад!
Така че самата Европа иска – може би – да живее по Европейските правила, но не може!
България – въпреки неистовите усилия в годините на мрачния и прословут Преход за опростачване и чалгаризиране на населението – в момента е един от малкото острови на консерватизма в Европа, заедно с Унгария. Запазвайки традиционни консервативни ценности като християнство; чувство за принадлежност към род, родина и семейство; противопоставяне на Джендър-идеологията; широко разпространеното обществено мнение за запазване на неутралитет; неизпращане на оръжие за Украйна; спиране на войната; запазване на Трети март като Национален празник и Паметника на Съветската армия, освободителка на Европа от нацизма и т.н. – все умерени, трезви и разумни неща, без истеричните прояви и демонстрации на евроатлантиците.
„Оставям този разказ, не знам за кого, вече не знам и за какво: stat rosa pristina nomine, nomina nuda tenemos“
„Някогашната роза остана само в името; ние запазваме само името.“
(„Името на розата“ – Умберто Еко)
Имаше роза, остана само името на розата.
Имаше демокрация, остана само името на Демокрацията!
Фасадната, мнимата, привидната, въображаемата, фиктивната, подменената, декоративната, лъжливата, менте-демокрацията!
Така че, Дайнов, българите искат да живеят по европейски – със спазване на всички горепосочени принципи и правила – но не могат, защото самата Европа не живее вече по европейски
А ти си свали розовите очила – но ще изфирясат кинтите!
НИКОЛАЙ РИЗОВ
