Калина Андролова
Днес е Гергьовден. Честит празник на всички именици! Заедно с всичко останало и ден на българската армия. Затова искам да ви обърна внимание на един особен парадокс. Всеки наднационален съюз е доминиран от една или няколко държави. В случая НАТО е доминиран от една държава и това е САЩ. НАТО е инструмент на САЩ, създаден с цел колективна отбрана срещу комунистическата заплаха след Втората световна война.
И нека не забравяме, че темата за европейски въоръжени сили е била повдигана плахо основно от Франция, която тъгува по отминалото си имперско величие. САЩ не се посвениха да вдигат цветна революция и да създадат проблеми и на Шарл дьо Гол, просто защото патриотичните му възгледи и стремежът му към величие на Франция не кореспондира със следвоенните планове на САЩ за Европа. Франция, както и всички останали държави в Западна Европа, буквално са „стандартизирани“ и прикачени към стратегията на САЩ за превъзходство и управление на борбата със СССР. Само че под лозунга „да спрем червената заплаха“ възниква нова мека империя, в която Европа е просто поддържащ елемент. Единствен Дьо Гол, тъй като е велик държавник, предусеща фактическата опасност от настъпващата пълна зависимост (вид окупация) и се стреми да предотврати това, като опитва да създаде независими въоръжени сили.
В резултат Франция изхвърля чуждите войски (натовски) от френска територия, те са „помолени“ да напуснат Франция. И Франция напуска НАТО, но ангажиментът да участва в общи военни действия при евентулна заплаха от нападение остава! Забележете, Дьо Гол не отказва партньорство, Дьо Гол отказва да бъде васал, да бъде поставена Франция на външно военно командване, маскирано като необходим съюз – НАТО. Дьо Гол също така отказва и да използа долара като валута за разплащане в международните сделки. Със същия мотив – запазване на суверенитета на френската държава. Дьо Гол вероятно е първият и последен европейски държавник, който се заявява за европейски въоръжени сили, независими от САЩ и Великобритания. Съвсем нормално великият французин се стреми да не позволи Франция да загине, да загуби авторитет, независимост и смисъл. Именно затова му спретват бунтове и протести, и го принуждават да напусне властта. Това, че протестите „на младежи и студенти“ са най-често безмозъчен инструмент, управляван отвън, ни е толкова познато, че няма защо да го коментираме. Оттогава досега деградацията на Европа е пълна и окончателна! Затова исках да попитам, какво точно празнуваме днес?! Празник на коя българска армия?! На онази силната армия от миналото ни?! Или на тази, с която разполагаме сега и която е нещо като декор на армия. Припомних това за Шарл дьо Гол и неговата лична битка за запазване на суверенитета на френската национална държава, за да ви обърна внимание на най-големият парадокс.
Страните в НАТО не стават по-силни във военно отношение. Техните армии се смаляват, стандартизират и са буквално на пряко подчинение на съюзното ръководство! НАТО е САЩ! А САЩ нямат интерес големите и добре индустриализирани държави да се милитаризират, да развиват свои мощни военни индустрии, да организират силни армии. Те имат интерес да поддържат досегашното си глобално превъзходство през ръководството и навигацията на по-слаби съюзници, които ползват като територии, бази, войски. Те имат интерес да се грижат за собствения си военнопромишлен комплекс и собствената си мощ. Това разбира се трябва да се обезпечава доктринално, идеологически и чрез перманентни заплахи. Така че заплахите са необходим елемент от стратегията. Когато падна СССР, за малко се вдигна идеята за заплахи от диктаторски режими в ислямския свят, но тя не можа да сработи дълго, само докато бяха придобити нефтените платформи тук и там, след което отново пак от същото: Русия трябва да умре! За съжаление Русия няма да умре, или поне не така, както си представят САЩ и Великобритания.
Но Европа умира. И тези избори за европарламент ще бъдат особено важни. Възможно е да се появи отнякъде и малко здрав разум. Макар че не си и въобразявам, че досегашният груб диктат върху Европа ще й предостави възможността да се възстановява. Всяко освобождение е война във всякакъв смисъл на тази дума. Но има и един мирен начин – избори.
Калина Андролова
