Светът се променя по-бързо, отколкото ни се иска. Катастрофата приближава по-внезапно, отколкото сме предполагали. Експериментите с човечеството стигат такива гнусни и скотски измерения, че започва да се губи човешкото в цивилизацията. Всичко е отвъд хуманизма и морала, поне такъв, какъвто искаме да бъде и какъвто го познаваме.
Светът, който ще оставим на децата си, няма да бъде нашия свят. Той ще бъде светът на свръхбогатите, на безумните правила, на оковите и капаците на очите, на автоцензурата, на окованата свобода и кастрация на мисълта.
Светът, който ще оставим на децата, ще е пълен с неща, които още не можем да осъзнаем.
Оставям настрани това, че децата ни ще се хранят с червеи и скакалци, докато господарите на света ни накараха да избием животните и забраниха да се отглеждат такива, освен в съвсем малки количества. Скоро и това няма да го има.
Скоро децата ни няма да знаят вкуса на нормалната храна. Болести, вируси, мутации. Мръсен въздух, мръсна вода, мръсно общество, мръсни хора.
Вече обществото не е благо. Егоизмът е въздигнат в култ.
Нациите са нещо мръсно, а толерастията – щедро приветствана от тези, които нямат толерантност към никого, освен към себе си. Човек за човека не е вълк, защото вълците се поддържат в глутницата и никога не оставят най-глупавият да ги води.
Човек за човека стана най-страшното оръжие. Враг. Опасност.
Светът, който ще оставим на децата си, ще е покрит с боклуци, пепел и кръв. Ще им втълпяват, че децата са вредни и замърсяват планетата.
Няма да имаме внуци и правнуци. Ще се насърчават различните. Ще се смята за порок да имаш семейство и деца.
Оставяш въглеродни отпечатъци, каквото и да означават. Богатите господари на света обаче не оставят такива. Те изпускат озон, изхождат миро и издишват благовония. Никой няма да посмее да пита какво правят богатите. Защото тяхно е царството земно и хората са техни слуги.
Човечеството се поставя под контрол. Контрол на ума, на тялото, на обществото.
Разделиха хората, вече няма общества, а озлобени и стресирани примати, борещи се за личното си оцеляване. Страхът от мислене и казване на собствено мнение, освен това, което е общоприето, обзема като проказа всички, докато дори насаме в тоалетната никой не си позволява да изпитва дори съмнение в правилността на това, което се налага.
Светът, който ще оставим на децата, не е човешки. Светът, който допуснахме да се промени, вече не е нашият. Нашите деца вече не ни принадлежат според богатите, които вече са взели решения чия собственост да са децата. Те вече са взели решения и чия собственост сме ние, телата ни, умът ни, избора ни. Всичко на тоя свят може да се купи с пари. Освен човещината, достойнството, честта и любовта. Но напоследък са доста обезценени стоки.
Всъщност, светът е днес. А утре – светът утре зависи от нашите решения и съпротива днес.
Елена Гунчева-Гривова
