Всеки българин, който пазарува ежедневно, усеща, че цените растат, но официалните данни на статистиката почти не отчитат инфлация. При касата в супермаркета, при зареждане на резервоара или при плащане на сметките – българският потребител усеща по джоба си инфлацията далеч по-силно, отколкото показват официалните данни на Националния статистически институт (НСИ). Според НСИ инфлацията в България за май 2025 година е около 2.9%, а годишната инфлация – между 2.4% и 3%. Това обаче не се потвърждава от международните източници и от реалната покупателна способност на хората.
Каква е причината за това несъответствие? Нашето разследване показва, че официалната статистика вероятно е манипулирана чрез методически трикове, замяна на продукти и подценяване на най-важните стоки за обикновения потребител.
Ето какво показват паралелни източници
За разлика от НСИ, Eurostat, Европейската централна банка (ECB) и други международни организации следят инфлацията по хармонизирани методологии (HICP – Harmonized Index of Consumer Prices). Данните, публикувани от тях, разкриват значително по-висок ръст на цените за основни групи стоки.
През май 2025 г. индексът за преработени храни, публикуван от Eurostat, е 169.54 при база 2015=100. Това означава ръст от над 69% спрямо 2015 г. За непреработените храни (плодове, зеленчуци, прясно месо, риба) индексът достига 178.75, което е с почти 80% по-висока стойност спрямо 2015 г. Само за последните месеци, между януари и май 2025 г., поскъпването на сезонните храни е между 6% и 8%, което рязко контрастира с официално обявените стойности на НСИ от под 3% за общата инфлация.
Сходни данни потвърждава и FRED (Federal Reserve Economic Data), като индексът за „Seasonal Food“ в България през май 2025 г. е 189.60. В реалния живот това се усеща чрез скока в цените на зеленчуци, плодове, яйца, млечни продукти и хляб – продукти, които са част от всекидневното потребление.
Данните от Trading Economics допълват картината – според тях инфлацията по хармонизиран индекс (HICP) за България през юни 2025 г. е 4.4%, при това основно заради ръста в цените на храните и услугите, въпреки че според НСИ инфлацията уж намалява.
Също така, докладът на FocusEconomics от юни 2025 г. посочва, че за България хранителната инфлация остава около 6-8% годишно, независимо от общата инфлация, която изглежда „контролирана“.
Как се постига това разминаване?
НСИ използва специфична „кошница“ от продукти за изчисляване на потребителския индекс на цените (CPI), която включва стоки и услуги с различни тегла в общия разход. Проблемът е, че при повишаване на цените на определени основни продукти (като пресните зеленчуци и хляба), НСИ често заменя тези стоки с по-евтини алтернативи или използва методика на „корекция за качество“, което на практика води до изкуствено намаляване на инфлационния натиск. Например, ако стандартен хляб от 1 лев поскъпне до 1.20 лв., но се добави нов „хляб с по-ниско качество“ за 1.05 лв., статистиката отчита по-малко увеличение.
Тази практика, известна като „скрито заместване на продукти“, е описана и от независими икономисти. В публикация на Bloomberg Economics от 2024 г. се споменава, че в Източна Европа, включително в България, статистическите служби често прилагат такива методи за да не се „стресират“ пазарите и политическите партньори преди евентуално влизане в еврозоната.
Според доклад на Европейската централна банка от април 2025 г., България е сред страните, при които има най-големи отклонения между хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP) и националния CPI. ECB препоръчва повече прозрачност в изчисленията, тъй като текущите данни могат да подвеждат потребителите и инвеститорите.
Какъв е изводът?
Обективните данни показват ясно: инфлацията в България е подценена в официалната статистика. Реалното поскъпване на храните и стоките от първа необходимост е с порядък по-високо от отчетеното от НСИ. Разликата идва не само от различните методологии, а и от умишленото поддържане на ниски индекси чрез заместване на продукти, сезонни корекции и теглови промени, които не отразяват реалния живот на средния български гражданин.
При положение, че дори Европейската централна банка и международните финансови институции виждат тези разминавания, става ясно, че България системно омаловажава инфлационния натиск върху домакинствата. Това не е просто технически детайл, а пряко засяга доходите, покупателната способност, пенсиите, заплатите и доверието в държавните институции.
Автор:Тодор Беленски
https://mnenia.info/
