Как цървулът стана трандафор
/или поне себеоценката му се издигна на това ниво/
Имало едно време един цървул. Бил красив за естеството си и критериите на съсловието си – добре оформен, с къс косъм, удобен като стъпиш на него. Бил направен от качествена кожа и наистина изглеждал добре. Обаче сред своите. Да, но един ден попаднал в голям град. И какво да види. По улиците почти нямало като него, а само едни черни, лъскави и заострени отпред чепици. Гражданите им казвали трандафори и определено ги тачели много – стъпвали гордо с тях, лъскали ги с вакса и ги пазели от кал и вода.
Гледал ги нашият селски хубавец и в него започнала да се надига злоба и люта завист. Как той, дето бил ръчно направен и толкова удобен да стъпиш върху него, тук предизвиквал само насмешка и подигравка. С какво го превъзхождал пустия му трандафор. Ами просто с това, че е нов, модерен и желан от всички – просто трандафор.
И решил цървулът да стане трандафор. А как да го направи? Много просто – решил калният цървул да настъпи лъскавия трандафор и докато всички му се карали, че не се е опазил чист и лъскав, цървулът се качил на един баир и изкрещял “видяхте ли какво мога аз, видяхте ли мръсния трандафор, а? Кой го направи, кой? Аз го направих, аз простият цървул овъртолих в калта гордия трандафор! Хайде сега, кажете кой е по-трандафор – аз или тоя кален бивш лъскав трандафор”😂
Цветеслава Гълъбова
