Март 1985 г., Кордоба. Съветски физик в лек дъждобран напуска хотела и изчезва в испанските улици. В хотелската стая са оставени лични вещи, голяма сума пари и недовършени изчисления. Какво се случи с човека, който математически е разгадал сценария за унищожението на човечеството?
Обикновен учен
Владимир Александров е роден през 1938 г. в село с революционно име – „Памет за Парижката комуна” в района на град Горки. Обикновена съветска биография: училище, Московски институт по физика и технологии, докторска дисертация на тема „поток от излъчваане на газове в осесиметрични дюзи“. Нищо не предвещава, че този скромен физик ще стане автор на най-страшните изчисления в историята на човечеството.
След като завършва института, той попада в Изчислителния център на Академията на науките при Никита Николаевич Моисеев – легендарен учен, създал математически модели на взаимодействието на човека и биосферата. Александров ръководи една от лабораториите, занимаващи се с моделиране на процесите в системата „океан-атмосфера“.
Задачата изглеждала чисто академична – да се предскаже изменението на климата с помощта на компютърни алгоритми. По това време никой не е мислел за ядрена зима.
Опасна мисия
Проблемът възникна, когато става дума за проверка на изчисленията. В СССР в края на 70-те години на миналия век не е имало супер компютър, способен да обработва подобни изчисления. И тогава се случи нещо невероятно за епохата на Студената война – американците предлагат помощ на съветския учен. Професор Бърли от американската климатична програма отпуска средства, за да може Александров да работи със суперкомпютър в Центъра за изследване на климата в Боулдър. Осем месеца пребиваване в Америка се превъръщат в повратна точка – съветският физик проверява алгоритмите си, след като получава достъп до компютърната технология. Но основният пробив тепърва предстои и той ще бъде направен в Москва.
„Руската пропаганда“ се оказва, че не е пропаганда
През 1983 г. американският астроном Карл Сейгън публикува хипотезата си за „ядрена зима“ – катастрофалните климатични последици от ядрена война. Моисеев помоли Александров да тества теорията на Сейгън, използвайки съветски изчислителни системи. Резултатите са толкова ужасяващи, че американската страна първоначално ги възприе като поредна руска пропаганда.
След като обаче учени в Съединените щати са повторили изчисленията на компютрите си, те е трябвало да признаят: съветските физици били напълно прави. Това не е бил просто триумф – това било…кошмар!
Формула на Апокалипсиса
Изчисленията на Александров не били просто формули. Товап е математически проверен сценарий на апокалипсиса.
Той твърди следното: Само една трета от тогавашните ядрени арсенали (мизерните 100 мегатона) е достатъчна, за да започне необратим процес. Огнените бури, които ще бушуват над градовете, няма просто да ги изгорят до основи – те ще засмучат милиони тонове асфалт, пластмаса, бетон, животни и хора, превръщайки всичко това в 200 милиона тона лепкави сажди.
Тези сажди ще се издигнат в стратосферата и като саван ще покрият планетата. Слънцето ще изчезне. Между 30-ия и 60-ия паралел – от Кайро до Осло, от Ню Орлиънс до Анкъридж – ще настъпи непрогледна нощ, която ще продължи повече от месец. Температурата на планетата ще падне с 10 градуса. Дори Саудитска Арабия ще бъде ударена от снегове, а тропическите гори ще се превърнат в ледена пустиня. Но най-лошото е, че това ще бъде само началото. Прекратяването на фотосинтезата ще убие растенията. След тях животните и хората ще умрат от глад. Океанът, отровен от продукти на горенето, ще престане да бъде люлка на живота. Според неговите изчисления, ще са необходими 150 години, за да се очисти атмосферата. Човечеството, преживяло първите удари, просто ще умре от глад и студ.
„Биосферата на Земята ще се промени толкова много, че ще изключи възможността за човешки живот“ – това беше неговата присъда.
Световен триумф
През октомври 1983 г. Александров представя своите изчисления във Вашингтон на конференция, посветена на последиците от ядрена война. Това е триумф на съветската наука – за първи път в света е направено изчисление на последствията от ядрената война за цяла година предварително. Американците можеха да предскажат само за месец.
Академик фон Рихт признава след речта на Александров: „Виждал съм всичко, преживял съм войната, но никога не съм бил толкова уплашен.“
Но истинската бомба в неговите изчисления не е била климатична, а политическа. И именно, най-вероятно тя му е коствала живота.
Човекът, който знаеше твърде много
До средата на 80-те години на миналия век Александров се превръща в звезда на международни конференции. Очарователен и владеещ езици, той пътува по света и разказва ясно и откровено за своите изчисления. Именно неговите речи подтикват СССР и САЩ да подпишат договорите за ограничаване на ядрените оръжия.
Преди Александров и двете суперсили живеят в опасна, но разбираема илюзия: Че можеш да спечелиш ядрена война. Можеш да нанесеш „ограничен удар“, да „спечелиш“ надпреварата във въоръжаването, да се защитиш с програмата „звездни войни“. Трилионни военни бюджети, кариери на генерали и цели геополитически стратегии са изградени върху тази илюзия.
Александров не просто оспорва тези илюзии с формулите си. Той ги разрушава. Той математически доказва, че в ядрена война:
1. Няма да има победители. Изобщо. Дори ако врагът не отговори, страната агресор ще се самоубие с „ядрена зима” на собствената си територия.
2. Надпреварата във въоръжаването е безсмислена. Няма значение дали имаш десет хиляди, или сто хилади ракети. Резултатът е един и същ – глобално самоунищожение.
Той не просто спореше с генералите в Пентагона, а превърна ядрените оръжия от основен аргумент на силата в билет за колективно самоубийство.
Имаше обаче и друг детайл, който правеше съветския учен особено опасен. Благодарение на приятелството си с американския си колега Майкъл Макракън, Александров получи достъп до суперкомпютрите на затворената лаборатория Ливърмор – един от двата американски центъра, където се разработват ядрени оръжия.
Владимир беше единственият съветски учен, който видя американски инструменти, модели и евентуално бе осъзнал уязвимостите на техните системи. В ерата на шпионската мания това го превърна в ходеща стратегическа заплаха.
Последната лекция
През март 1985 г. Александров пристига в Кордоба (Испания) с друг доклад. Колегите му забелязват – той се е променил. Обичайната непринуденост я няма, той спира да се шегува, нещо го притеснява.
На 31 март изнася лекция за последствията от ядрена война. Както обикновено, говори спокойно, точно, без емоции – само с цифри и факти. Публиката е шокирана.
На следващия ден е трябвало да лети за Москва. На сутринта излиза от хотела пеша – и изчезва. Всички лични вещи и голяма сума пари са оставени в стаята. Година по-късно испанската полиция съобщава, че не е преминал границите на страната.
След изчезването на ръководителя си, лабораторията на Александров се разпада. Последният му проект е изчисление, касаещо американците. Резултатите са катастрофални. Територията на Съединените щати ще бъде покрита с радиация в доза, надвишаваща Чернобил 20 пъти.
Днес името на Владимир Александров е почти забравено. Човекът, който е изчислил как ще се случи ядреният край на света, е изчезнал. Остават само формулите, които той остави след себе си.
И те все още крещят:
В ядрена война няма да има победители!!!
https://djani.blog.bg/
