Няма как да ме обвините, че поддържам Борисов и му правя услуги. Но това, което виждат очите ми след Борисов и преди тези избори – смразява кръвта.
Инфантилната идея, че “те” ( кирилпетковци) са добрата страна, ни обрича да загубим простичките демократични ориентири, които досега ни поддържаха заедно, без да сме на едно мнение.
Някак с изненада и ужас усещам, че тия хора наистина си вярват, че са от добрата страна на силата и унищожението на нашата млада джедайска демокрация вече е под въпрос.
Щом ще сме в тоя епос за добро и зло, може да се окаже , че Киро е инфантилен Палпатин, Родоначалник на Нова империя, не на Нова надежда, както си мислехме. Ето ви четири инфантилни проблема, които трябва да бъдат показани на избирателите:
1. Първия голям проблем в тази сага е фашистката идея, че целта оправдава средствата. Киро дойде с лъжа във властта. На избирателите му това не направи лошо впечатление.
2. После Киро реши, че лъжата може да е кресчендо – когато арестува незаконно Борисов. Избирателите му го обявиха за Бог – малко тъп и неуспешен Бог, ама е наш, нали.
Да вярваш, че си постъпил правилно, докато арестуваш някого незаконно – ето така започва фашизмът, разберете.
3. Киро управлява в лъжа – даваше оръжие на Украйна, лъжеше, че не е така. А сега се е закичил с това, като един Спасител на модерния свят.
Няма ли у нас психиатри да се произнесат? Няма – избирателите на Киро се гордеят с тая диагноза. Но разберете, че проблемът не е дали е трябвало (или не) да се дава оръжие – проблемът е, че този човек е взел налудно и несъобразено с никого решение – нито Парламент, нито гласоподаватели знаеха какво се прави.
Кажете ми – утре Киро може да реши тайно, че ще е добре да вкара всички хора с очила в газовите камери – ще го направи тайно и после ще се фука с това. А избирателите му ще го потупват по главата като майката на Франкенщайн. Знам, Франкенщайн няма майка и точно така ще стане, когато Киро настъпи мотиката – ще се чудим кой го докара на власт.
4. И не на последно място – Киро не даде обяснение за парапета и Лена. Състоянието на безконтролна тайнственост, с която той си позволява да катери онези карирани стълби – това е неговият политически почерк. А ние дори не знаем кой държи ръката му докато пише.
Често човеконенавистните идеи идват именно с това снизхождение – той е малък, глупав, инфантилен – едва ли може да е толкова вреден. Но избирателят трябва да знае – всички страшни филми в политиката започват така – докато те плашат с мечката, идва Джак Изкормвача.
Инфантилността е най-опасното поведение в политиката – така с лекота може да се стигне до натискане на онова копче, след което няма връщане. Точно сега това е един възможен кошмар. И продуцентите на този кошмар както винаги ще се окажат модерните и умни хора.
Както винаги, нали?!
Мартин Карбовски
lentata.com
