Много рядко се срещам с фб приятели. Крия се защото съм прост и грозен и да не ми се смеят, като ме видят на живо.
Но с някои съм се срещал.
Преди години се срещнах с фб приятелка. Тя ми направи превъзходен чай. Толкова много ми хареса чая, че после си купих чайник, също като нейния.
И атмосферата ми хареса в дома и. Приличаше на онзи типичен неаполитански дом на Делфина с пианото, само, че в български вариант. Имаше нещо творческо и много уютно.
А според нея е била удивителна спокойна утрин.
Само не си мислете, че като е било утрин съм спал там.
Първо съм грозен, а второ – си имам принципи. Не спя с фб приятели.
Но да се върнем на чая.
Докато го пиех , моята приятелка се захвана да рисува.
За първи път виждах жена да рисува. И отначало онемях, после тихо измъкнах телефона си и я снимах . Снимката се получи шедьовър . Все едно да снимате птица в полет( жалко, че тя не ми разрешава да я публикувам ) .
Сега след много време, се снимах в Рим. И същата тази фб приятелка, ми изряза снимката от Рим, увеличи я и я направи профилна ( понеже не разбирам от работа със снимки ) .
Всичко това стана за минута – две, и благодарение на Месинджър.
И се получи чудесно фото.
Рекох си, най – сетне не съм толкова грозен, все едно ме е рисувал художник – гений.
Та си пожелах да си намеря жена, но е рано още и няма навалица .
Пък и то да беше само със снимка да се женим, добре, ама трябва и приказка да изговори човек, а както споменах в началото съм и прост.
Който е разговарял с мен на живо – знае.
Обаче има финал статуса, извод .
Аз и направих чудесна снимка на фб приятелката и след години, тя отвърна със същото .
В този живот всичко се връща.
Рано или късно.
из „Приказки от кооператива
с Ивайло Георгиев
