КЪДЕ СА ХРИСИМИТЕ БЪЛГАРКИ?
Казвах им навремето на онези за баба Сталинка, на комунист вяра да нямат, ама не ме слушат. Сега се пишманят и си скубят косите, няма отърване от нея!
Тъй беше и с Боковица, и за нея им казах.
И за Надка Гаражната казах.
Тъй беше и с Ленчето Крадлата.
И с Мара от с. Хаджидимово.
Имаше и една посланичка, че и писателка, дето баща ѝ беше горд съдия в Народния съд, избил елита на България.
Помним още и фидоската, масларката, етемката, онази лудата от бензиностанцията и т.н.
За Цецка, за Менда, за Луна президентката, за ПКП, за буля Корни, за Деничка с десетте дипломи, за братгалевица, за кака Гинка Соларната, за пуедседатеуката на Пауумента, за Ленчето Парапетната даже не ми се мисли.
Навсякъде сега у нас дива харвардска чалга, кючеци и гюбеци, кражби и измами, монументална простотия, татянадончевщина и хаджидимовщина!
А на хоризонта, под изборната седемцветна дъга, сред магнолии, кюлчета и матахарита – Баце на бяла коня, Шиши, Оня със сапунените мехурчета, Кокорчо и Просто Кирчо.
Абе, къде са тез умните, красиви, добри, хрисими и честни българки? Къде са?
Няма ги. Що ги няма?
Плаче ми се.
Отивам в мазата да си отворя един компот.
акад Петър Иванов
