Къде сбъркаха с опита за убийство на главния прокурор Гешев?
Нека допуснем, че атентатът не е целял физическото отстраняване на главния прокурор, както твърдят многобройни специалисти по всичко, включително взривни устройства.
Нека допуснем, че е инсценировка или постановка – кой както го харесва.
Със сигурност обаче са верни две неща.
Първо, атентатът е целял отстраняването на главния прокурор от поста му, без значение физически или юридически. Мутрите не подбират средства, особено политическите мутри – жив или мъртъв, Гешев им трябва извън кабинета на главния прокурор.
Второ, доказателство за горното твърдение е цялата медийна постановка, целият истеричен джендър-вой, който се изсипа върху главния прокурор в дните след атентата.
Така че ако някой е подготвил постановка с този несъмнен атентат, това не е Гешев. Подготвили са я тези, които оркестрираха последвалата истерична медийна кампания срещу главния прокурор.
Ако я беше подготвил той, тогава щеше да води инициативата, щеше да диктува темпото на събитията. И нямаше да изпадне няколко дни след атентата в онази видимо пасивна позиция, в която отсрещната страна пое инициативата. Все пак, всеки има право да бъде шокиран при опит за убийство срещу него.
Кой обаче има интерес от атаката срещу Иван Гешев? Повече от ясно е – това са припокриващи се кръгове от политици, мутри, политици-мутри, олигарси, соросоиди и олигарси-соросоиди.
Този престъпен сговор стана ясен от приказките за „конституционно мнозинство“, възможно само при обединяването на въпросните политици-мутри и олигарси-соросоиди.
И не само от приказките, но и от персоналното гласуване срещу главния прокурор – цели 191 гласа в парламента гласуваха „закона на Крум Зарков“, а всъщност, „законът на Сорос“, целящ обсебването на позицията „главен прокурор“ и поставянето й в ръцете на местните му слуги, какъвто е Зарков.
Как така довчерашните врагове – мутри-политици, от една страна, и олигарси-соросоиди, от друга – плеснаха с ръце и се прегърнаха?
Каква чудна постановка само!
Всичко изглежда предрешено, всичко изглежда безпогрешно подредено.
И все пак, има една грешка.
Сгрешиха в преценката си за човека Иван Гешев. Страхливците си мислят, че всички са страхливци – и както те се страхуват от „Магницки“, така и главният прокурор ще се страхува от тях.
Когато човек помни откъде е тръгнал, това му дава сила.
Знам го по себе си. Помня откъде съм тръгнал. Знам за борбите на своя род, знам за подвига на моя предшественик Петлешков, горян жив за вяра и свобода. Наистина, такива примери дават сила.
Гешев многократно казва, че си спомня откъде е тръгнал – от македонския край; от какъв род произлиза – род на свещеници и войводи; как е стигнал до най-високата прокурорска позиция – от най-ниското стъпало като оперативен работник.
Поне ако е вярна публичната информация, която може да се намери в интернет.
Първият главен прокурор, изминал целият път на йерархията – от първото до последното стъпало.
Сигурно е означавала много подкрепата на излезлите по стълбите на Съдебната палата магистрати – всички заедно рамо до рамо публично в негова защита.
Иначе да – хихи-михи, платена либерална ехидност, кой как изглеждал от магистратите. Тези ехидни джендъри винаги са най-убави. Нищо че не знаят мъж ли са, или жена.
Това беше първата грешка на кукловодите – политици-мутри и олигарси-соросоиди – сбъркаха човека.
Втората грешка беше нетърпението им и убедеността им, че контролират нещата напълно. Да бяха изчакали да направят правителство, щом са толкова сигурни. И тогава вероятно щеше да им бъде по-лесно…
Само че се оказа, че „където дойде гордост, идва и срам“, както казва един най-мъдър древен цар.
Вместо Гешев да подаде оставка, на Габриел й подадоха оставката. Каква поредна футболна драма. Тъжно, но факт.
И то само заради глупашката самонадеяност на една мутра-политик и нетърпението му той лично да вземе главата на Гешев.
Какво получи обаче?
Получи главата на своя еврокомисар, и така остави България без еврокомисар в следващата повече от една година.
От многото акъл на този именит футболист, тенисист и народен артист.
Е, Гешев не падна – поне засега – но падна опорката как защитава ГЕРБ и ДПС. Ще видим оттук нататък какво предстои да пада.
Особено ако Гешев докаже намеренията си като българин с кураж, мъж с достойнство и прокурор с решителност – вероятно предстоят интересни дни и седмици. Меко казано, интересни.
Когато си казал А, трябва да кажеш и Б.
По тази логика Гешев трябва да се изправи срещу цялата политико-олигархична мафия, която мачка цялото общество през последните повече от 30 години.
Това им е проблемът на тези мафиоти – не обезлюдяването на България и демографската катастрофа, не обедняването на българите и съсипването на държавата, не: техният проблем е Гешев.
Тюхкат се за бюджета на страната, нямало да има пенсии, ах, но не гласуват национален бюджет, а гласуват „Закона Сорос“ срещу главния прокурор.
Това има значение за тях и за техния престъпен сговор, барабар с цялото ехидно либерално мейнстрийм хихикане – като възбудени люлючета, подскачащи покрай своите черни мирилаи, Елин Пелин го е описал.
Някои от тези американски „национални телевизии“ могат да вземат кадри от видеообмена и да покажат как такъв насочен взрив, дето „много плитка дупка оставил“ – как такъв точно насочен взрив пробива брониран „Хамър“. И то само с половин килограм тротилов еквивалент, а не с три килограма, както срещу Гешев.
Няма да покажат, разбира се.
Няма да покажат и какво остава от един неброниран автомобил, станал обект на насочен взрив – каквото антитерористично учение само седмица преди атентата са провеждали НСО и спецчасти на МВР. /Линк в коментарите/.
Вероятно трябва да се извини, че е останал жив, така се получава…
На кого да се извини обаче? Кои са поръчителите?
Предвид развитието след атентата и поведението на политическите играчи, логиката води към мутро-политическия кръг около Борисов.
Кой го изпълни технически? Добре е службите за сигурност да отговорят на този въпрос, този въпрос е към тях.
Добре е да докажат и кои са тези, които са „отделили неограничен ресурс за главата на Каскета“?
Отговорите предстоят, няма да останат в тайна. Няма нищо тайно, което да не стане явно.
Най-важният отговор обаче е отговорът на ето този въпрос:
Дали българското общество ще намери сили в себе си да подкрепи един главен прокурор, който направи заявка за война срещу мафията – война в защита на хората и на България.
Това е въпросът.
Отговорът предстои.
НАРОДЕ????
Александър Урумов
