Гледах Радан Кънев в подкаста на Мартин Карбовски…
Познавам и двамата. Те са ми набори, с единия съм приятел, а с другия се запознах покрай заниманията ми с политика.
Трябва да кажа, че този подкаст епизод беше важен, защото събра в себе си двете основни тези в обществото ни. Не знам дали да ги нарека „либерална“ и „консервативна“ или по друг начин, за това изобщо няма да коментирам тази страна на спора.
Ще ми се да коментирам нещо съвсем различно. Радан каза, че е отишъл при Мартин, защото двата балона трябва да започнат да разговарят помежду си. И каза още нещо важно – а то е, че в обществото между тези два балона се е натрупала ненавист. И че това дори не е само роден, но и световен проблем – на местата, в които има демокрация, разбира се.
Радан зададе и още един адски важен въпрос – той е за ченгетата. Онези от соца ги знаем. А знаем ли колко са сегашните? И къде са? И дали в НС, в БНБ, в БНТ, в БДЖ и в където още се сетите не е пълно с дансаджии и всякаква друга ченгеджийска диаспора?
Но и за това не искам да говоря. Това са въпроси, на които няма кой да отговори поради простата причина, че бутнахме соца, където имаше няколко служби и направихме демокрация, в която аз лично ги броих, че са вече някъде около 13, а може би са повече. Баси, то ние имаме повече ченгета, отколкото е населението на страната ни, честно…
Искам обаче да се върна на важната тема на Радан. Той каза за ненавистта.
И да, съгласен съм. В последните години се къпем в ненавист.
Обаче аз, пусто, съм злопаметен и мисля да ви припомня последните години.
Тая ненавист не се появи току така. Тя избухна някъде след като царя спечели изборите.
Помните ли го – дедо ви Симеон Втори дойде и отвя всички на изборите. И на практика прецака устремилата се към втори мандат десница, водена от Иван Костов.
Именно тогава започна един странен процес. Старата десница първо се обиди на избирателите. После се обиди сама на себе си и се разцепи.
И се стигна до момента, в който тя толкова вече мразеше всичко наоколо, че започна да генерира следните послания:
– всички сте комунисти
– който не е роден на Шишман и Витошка, трябва да бъде кастриран, обесен, изгорен и за всеки случай разстрелян
– всеки, който не ни подкрепя, е КОМОНИЗД и задължително от ДС
Това озлобление обаче не дойде току така. То бе подкладено от лидерите на тази общност. Те надъхваха своите избиратели, които обаче все повече намаляваха. Поради факта, че ненавистта не печели избори.
Така традиционната десница намаляваше ли намаляваше, а ненавистта растеше ли растеше.
Да ви припомня ли какво стана през 2013? Тогава коалициите около СДС и ДСБ не можаха да влязат в парламента.
После може би 2017?
Тогава Да България и Нова Република не можаха да влязат в парламента. И РБ също (че даже и аз бях участник в тия избори, ако сте забравили, да ми теглите една майна сега).
През всичкото това време обаче наневистта беше основната движеща сила.
Тя имаше няколко адреса:
– Пеевски
– Борисов
– MAFIQTA
– съдебната реформа
– корупцията
– Цацаров/Гешев
А да ви припомня ли как Да България и Нова Република бореха тези синоними на злото през 2017?
Като излизаха в дебати помежду си. Не знам дали помните, но именно Христо Иванов употреби за първи път термина „жълтопаветници“ по адрес на Нова Република в дебат по БНТ, Панорама, а срещу него беше именно Радан Кънев.
И така, в крайна сметка всички тези субекти видяха, че сами по себе си нямат сила и се събраха в едно обединение, наречено ДБ. А междувременно се появи и партия ПП, която пък събра други такива хора, които обаче претендираха да нямат обременеността на традиционата десница.
Врагът отново беше ГЕРБ и ДПС. Най-големия враг. Врагът, заради който те бяха готови на всичко. Всяко интервю, всяка сричка, всяка строфа започваше с ГЕРБ и „Борисов в затвора“ и „кюлчетата и пачките“.
Потъвахме в ненавист…
И тая ненавист вкара в парламента въпросните политически сили.
Тая ненавист към ГЕРБ направи Борис Бонев човекът с най-много преференции в София, а коалицията ПП/ДБ/СС – първа сила.
Тая ненавист избра кмета ДС Джуниър ака Васил Терзиев (ся, колко го е избрала ще разберем от решението на съда, че чувам, че не всичко е наред там).
И в един миг…
В един прекрасен момент…
Дойде един ден, в който всички разбраха, че след като са заченати от отрицание, след като са бозали млякото на ненавистта, трябва да седнат и да управляват… заедно с онова, което ненавиждат.
С чистото зло.
Все едно Хари Потър да се съюзи с Волдемор.
Или все едно Фродо и Гандалф да се съюзят със Саурон.
И тогава…
Тогава изведнъж „борците“ се сетиха, че са пресолили манджата.
Огедаха се за своите програми. И се оказа, че нямат такива.
Защото те възникнаха не за да спасят страната си…А за да се бият с обектите на омразата си.
Чета стената на Борис Бонев. Той пита – „а бе, защо е тоя хейт, какво искате“ под един свой пост.
Ами Борисе, до оня ден тоя хейт беше единствената ваша движеща сила. Гергин пишеше, че общинските съветници са „от олигофрен нагоре“, някои ваши активисти кълняха като гледачки от ромска телевизия нощем. А ти сега питаш откъде тоя хейт? Или защо ви критикуват за чистене на снега, като вие до оня ден критикувахте за същото?
И сега идваме до същината на проблема.
А тя е простичка.
Политиката у нас не се прави „за“, а „срещу“.
Тя не се прави, за да бъдеш решение на проблема, а за да уредиш своите си хора на ръководни позиции.
Тя не се прави за да работи съда, а за да наместиш в съда Деси и да отстраниш президента от тоя клон, че в тоя момент той ти е крив.
(Прост пример – бориш се срещу ДС, кълнеш децата на ДС, а накрая издигаш…унука на Петър Младенов и син на ченгета от ДС за кмет на София).
У нас политиците никога не могат да отговорят на следния въпрос:
„КАК ЩЕ ГО НАПРАВИШ???“
Та, Радане, прав си. Потънахме в ненавист.
Ама тая ненавист я създадохте вие. Нещо повече – вие я подхранихте, възпитахте, отгледахте и когато тя порасна и стана голяма, вие отказахте да я припознаете, изричайки пред съда (да ме прощава Кембъла, светла му памет) – „НЕ СЪМ БАЩА НА ТОЗ КЕЛЕШ!!!“.
Тази ненавист е дете на инцест. Инцест между брат и сестра на име Самовлюбеност и Параноя.
Оттук нататък за вас, политическите субекти, надежда няма. Вие, така или иначе, се обезсмислихте и скоро ще приключите своят политически живот. Може би ще направите нови субекти, може би не, но е факт, че България, вместо да върви напред, тъпче на едно място. А вие, вместо да сте лидери, направихте така, че в София – най-синия и соев град – половината население си иска МОЧА. А в България има поне 20 процента избиратели, които смятат, че Путин е бог.
И за това виновно е вашето високомерие.
Вашата самовлюбеност.
Вашата идея, че вие сте каймак, а останалите са статистическа грешка.
Сега вече е късно. Прав си – балоните трябва да общуват. Но мисля, че изпуснахме момента…
Какво следва ли? Следват две възможности:
а) гласуват 15 процента избиратели, България спира да е представителна демокрация и българите един по един се спасяват някъде
б) вие приключвате, децата поемат от вас и България започва да се превръща в нещо приятно.
Има и трета възможност – изведнъж рязко да спрете да се карате и да започнете да говорите нормално.
Но аз съм силно скептичен как А. Цонева, А. Атанасов и други подобни лидери могат да говорят и 20 секунди, без да изпаднат в политически климактериум с хистерични признаци…
А дотогава…
Дотогава ще потъваме…
…в ненавист…
В която сега вие се къпете, защото вие възникнахте около нея…
Мисля, че с това мога да завърша тая проповед. Не, че някой ще я прочете до края де, че е бая дълга, ама аз да си я напиша, че да не кажете, че не съм предупредил…
Автор: Венцислав Мицов
trud.bg
