Не ще и дума, че на всеки, дори най-обикновен гражданин у нас, неведнъж се е случвало да наблюдава /с известна завист, разбира се/ „пристъпите на административен възторг“, по израза на Достоевски, в какъвто непрекъснато изпадат нашите най-висши и дори по-нисши служители, имащи се, казано без заобикалки, едва ли не за губернатори, пък защо не, някои и за императори, с цялата им подопечна административна армия и власт.
„Вие, excellente amie, безспорно знаете…………какво значи руски администратор изобщо ….
Но надали сте имали случай да разберете на практика какво значи административен възторг,…..турете някое най-последно нищожество да продава някакви глупави билети за влака и като идете да си купите билет, това нищожество тутакси ще се усети, че е в правото си да ви гледа като Юпитер….. /за да ви покаже своята власт/. Чакай сега, значи, да ти покажа кой съм аз… И това стига у тях до административен възторг…“
Не че цялата ни държава не е в състояние на административен възторг, но и това, което се случва в комисията по символика в община Видин е особено възторжено.
Не, това е истински куриоз, отново би възкликнал чрез своя герой Достоевски по повод и на нашия случай и би го увековечил в романа си “Бесове“, понеже административният възторг е не нещо друго, а именно бесовщина.
8 август, 2024 г. Бесът на административния възторг се е разположил удобно край заседателната маса, около която са насядали членовете на местната комисия по символика, цифром и словом пет души, а двама отсъстват тъкмо сега, без дори да оставят писмено становище.
Суфлирайки услужливо на председателстващия заседанието, което би трябвало да удостои със званието Почетен гражданин на Видин четиримата представени кандидати, той обявява най-неочаквано, ала съвсем сериозно, почти тържествено, с гласа на самия председател, знаете, бесовете ги умеят тия неща, че ще бъде избран само един измежду всички предложени, тъй като е реална опасността званието да се обезцени. Изглежда, предвид че поделено между четирима носители, ще е равно на аритметичната дроб на една четвърт от цялото. Във връзка с това, се присъжда единствено на местен издател, посмъртно, „за най-дълго издавания в историята на Видин частен вестник“, железен аргумент, изплагиатстван явно, от Гинес.
След кратко стъписване, представителите на другите три инициативни комитета бурно възроптават и работата на комисията начаса е преустановена, следва съобщение, че ще продължи на друга, предварително обявена, дата. Няколко дни по-късно, на 12 август Инициативен комитет с почетен председател тогавашният протосингел на епархията архимандрит Антим, представя на вниманието на вездесъщата комисия безспорната кандидатура на Българския Патриарх Даниил, все още и Видински митрополит, с напълно изрядни документи и приети като такива с входящ номер в информационния център на общината. Кой знае защо, „експертите“ по символика, заседаващи по правилник един, а може и два пъти в годината, не намират сериозна причина да се съберат. А де факто, по наши скромни изчисления, се е състояло едва четвърт заседание за цялата година, колкото публично да се вземе решение по първата кандидатура, където мненията на инициатори и властимащи напълно съвпадат. Междувременно, когато градусът на възторг малко или повече спада, един от инициаторите – на засекретено заседание или по стара традиция просто по телефона, няма никакво значение, любопитството е излишно – все пак успява да наложи в решението на комисията и своя кандидат, човек без друго заслужил, голям дарител на местния Държавен архив, първоначално отхвърлен, поради споменатото опасение за „престижа“ на званието. Не по-малко заслужили, обаче, се явяват и предложените от хористите на някогашни певчески състави известен академик диригент, както и от местната Симфониета, професор по пеене – две чудесни номинации в годината, когато светът се готви да отбележи 50-годишния юбилей на Деня на музиката под егидата на ЮНЕСКО. Тъй като видинският културен календар няма много общо със световния, този ден, подчертано добре се чества до късна доба най-вече по време на видинския панаир, а наближаващата дата 1 октомври явно не говори нищо дори на зам. кметовете по култура Борислава Борисова и по европейските дела Десислава Тодорова, впрочем, и двете дами са част от състава на злополучната комисия. Обещаното продължение на разискванията, естествено, не се случва, та в годината, в която видинските симфоници честват 75-годишния юбилей на своя оркестър, като знак на особена почит, тяхната „оферта“ също отпада. И така, две предложения са отхвърлени, незнайно кога и как, без никакви аргументи, без да бъдат разгледани по същество и без да присъстват легитимните представители на гражданството, най-вече заявителите, което прави решенията на комисията нищожни, но възторгът на администрацията в този изпаднал от цивилизацията регион не знае граници.
Последното предложение, входено на 12 август – да се изразим така на роден канцеларски език – остава да залежава, чакайки благоволението на комисията. И като не го дочаква, на 11 декември, имения ден на Негово Светейшество, същият комитет, но вече нараснал на 70 души църковен клир, монахини и миряни, се обръщат към медиите, за да направят искането си достояние на цялото общество, изразявайки в пълнота признателността на видинското гражданство. Благодарност на Аракси Манолева от БТА за безценната помощ – да включи към новината пълния текст на заявлението на Инициативния комитет и придружаващото в подкрепа писмо от секретаря на читалище „Цвят“, тъй че всеки да може да се запознае с посочените документи, затова никой да не си позволява да интерпретира фактите извън тяхната достоверност!
Епистоларната борба от страна на комитета става все по-ожесточена, балансирана, все пак, от гробовното мълчание от страна на комисията. Едно след друго прошения и възражения до Председателя на общинския съвет Светослав Славчев, с копие до Председателя на комисията Калин Виденов, останали без внимание. Жалба и до Областния управител Ани Арутюнян, след което общинското ръководство уведомява областната администрация, че заявлението относно Българския Патриарх Даниил предстои да бъде разгледано. Не е посочен само срокът, в който ще се случи, но за един областен управител някаква дата може би е незначителна подробност и този неудобен въпрос отпада от само себе си.
Наред е Административният съд. Оказва се, обаче, че той няма санкция върху работата на комисиите, а само върху крайните решения на общината. Така че резолюцията „Да се разгледа“ с подписа на Светослав Славчев, макар и привидно своевременна, не значи нищо, понеже не е ясно как стои въпросът с устните резолюции. Контрата остава в комисията, но пък за последната не е предвидена санкция на съда. Така топката може да се разиграва цял мандат.
На Димитровден миналата година, Празника на града, когато се обявяват новите почетни граждани, тъмната сила демонстрира нагла победа с елиминирането на личности, чийто духовен ръст местните оценители не са в състояние да премерят. Гневът на Юпитер се стоварва върху Патриарх, Академик и Професор! Чиновници раздават почетните звания като билети за влак! От тях единствено зависи дали ще се качиш на влака или ще останеш да висиш на гарата, а може да те изхвърлят от него и в движение. И гневът на Юпитер се стоварва без обяснение върху потресените граждани с техните несъгласувани с когото трябва инициативи – нека знаят кой командва тук! Юпитер, римското езическо божество, известно с обичая си да изяжда своите деца, командва, както е командвал в езически времена, както е командвал в крепостна Русия и навсякъде, където феодалният порядък и днес е на почит и се практикува с възторг. И не е за чудене, че населението на Видин, поглъщано от този ненаситен бог, е останало вече наполовина.
Но бяс умора няма и най-интересното тепърва предстои.
На помощ иде инициативна група от 17 къде-къде по-тачени дами и господа, организирани от местен фотограф, скромно обявил се по видинската телевизия за автор на идеята. При това, същата телевизия само преди половин година е отразила желанието на простия въцърковен народ и неговите духовни отци званието да бъде присвоено и на Дядо Даниил, та Видин не само да запише в историята си един истински достоен гражданин, но тъкмо сега, изпращайки го в новото му най-високо призвание, да засвидетелства своята почит, благодарност и обич. Общинските велможи си правят оглушки и напук пропускат момента този така очакван от цялото паство печат на единение да се превърне в административен акт – не е за вярване, ако се гледа как позират до Дядо Даниил пред камерите. Бесът потрива доволно ръце, но го чака още работа. И ето че настъпва дългоочакваният, отдавна подготвян от него момент и вместо да подкрепят обявения вече комитет и се присъединят към него, неприятно изненадани, че някой си позволява да ги изпревари, се изпълват с небивал възторг и публично се заявяват като инициатори, доколкото може да съществуват втори такива. Кой ще седне отдясно на Господа е въпрос, който е вълнувал дори майката на двама от апостолите, но нужни са много несгоди и страдания, за да проумеем, че всички сме слуги негодни, а що се отнася до местата за сядане, единствено Бог е, Който ги определя. Всичко това Евангелието ни го казва наготово, но защо и сами да не го проверим.
След като, види се, е решила, че правомощията за контрол над обшинските решения, които Законът ѝ дава като областен управител са изчерпани, Ани Арутюнян сама повежда групата! В нея се включва и Милен Милчев, самият той – част от състава на комисията по символика! Но участието им в „новата“ инициатива е свидетелство не за друго, а за неизпълнени към гражданите и Закона преди това служебни задължения.
Това не пречи, „като тръбят пред себе си“, без никакво неудобство, един по един, цялата група да бъдат представени по телевизията с длъжностите и званията им, сякаш те са номинираните. Уви, не само административен, но и медиен възторг ни залива отвсякъде, защо пък Телевизия Видин трябва да изостава!
Небрежно пропускайки да уведомят нищо неподозиращия нов Видински митрополит, че заявление за почетното гражданство на Негово Светейшество Дядо Даниил е подадено преди година и предстои да бъде разгледано, въвличайки го по тоя начин в своя неудържим устрем и възторг, забъркват невероятна каша, която поднасят на тепсия на човешкия враг преди наближаващия празник на града. А откакто е дошъл, Негово Високопреосвещенство Дядо Пахомий не се е спрял да обикаля епархията и да отслужва литургия след литургия, та никак не му е било работа да разучава местните нрави и да брои инициативни комитети и групи. И без да подозира заложените капани, изпълнява пастирския си дълг да съдейства на добро дело, а „не се подмазва на началника си“, както внушават определени медии на изискан литературен език. Но тъй или иначе, с архиерейското име напред, новите инициатори си осигуряват предимството предложението им да бъде вписано в дневния ред на тазгодишното заседание, докато противно на всякакви административни норми, същото право, и то на регистрирания още миналата година комитет, е отнето. А бе, той вече е извън играта, никога не е съществувал, точка.
И нали дявол означава разделител, тогава и целта, която уж е обща, се превръща в разделителна. Ако бяха принципни обаче, висшестоящите инициатори трябваше да пледират също така и за номинираните музиканти! Нали казусът е един и същ, нали в жалбата до Областния управител фигурира не само името на Патриарха и нали Милен Милчев, довчера член на комисията по символика, от която сега се отрича, носи отговорност – както за нейното бездействие, така и за неправомерни действия срещу когото и да е от номинираните!
За акад. Валентин Бобевски, оставил ярка диря в музикалния живот на Видин, предложението е дори с дата 7 септември 2023 година! Какво се е променило оттогава, когато Генади Велков, Председател на общинския съвет по онова време, твърди: „човекът ще бъде удостоен, вижда се, че е заслужил!“, освен че маестрото с всяка следваща концертна изява и награда става, така да се каже, все по-заслужил! Цяла алея на славата не би могла да побере медалите, грамотите и всички отличия, с които е удостоен! Негови възпитанички от видинския детски хор, който създава в крайдунавския град и печели златен медал още на първия фестивал на детските хорове, издигайки го редом до „Бодра смяна“ и радиохора на Христо Недялков, припомнят на уважаемата комисия – и на 8 август миналата година, и по време на последното й заседание на 9 септември тази година – заслугите на маестрото, широко известни на музикалната общественост.
В сградата на днешното Епархийско частно училище, което Дядо Даниил, като Видински митрополит, открива с цел не само традиционното начално образование на децата, но и духовното им възпитание – някогашен пионерски дом – един млад диригент подготвя с малките хористи престижен репертоар, в това число, църковни песни, нещо не толкова популярно за онова време, следи за успеха им в училище и за дисциплината, насърчава ги в доброто, на някои преподава и солфеж в Детската музикална школа: творби от епохата на романтизма – за розата в полето и за гренадира, и с усмивка обяснява, че гренадирът е нещо по-различно от градинар…, развива детското творческо въображение и съзряването на духовни личности, както Дядо Даниил влага днес цялата си енергия за духовното обновление на нацията чрез нейното най-младо поколение.
Техен огромен принос към държавата и народната съдба, духовна инвестиция в бъдещето, която не се побира в никакви почетни звания!
Но древната змия съска в ушите на общинските съветници, изгубили слух за гласа на хората и очи за истински значимото. Политическа глухота и слепота е поразила местните величия и волята на 70 души видински граждани, застанали зад номинацията на Негово Светейшество Дядо Даниил, към които се присъединяват акад. Блага Касабова и акад. Валентин Бобевски, също проф. Андрей Пантев, е потъпкана от самозабравилото се общинско ръководство!
По същия начин остава глас в пустиня, във видинската административна пустош, мнението на музиканти, лекари, учители, журналисти, пели някога под диригентската палка на маестрото или изпълвали концертните зали, на граждани, които не са го забравили, както и подробно аргументираното становище от читалището, където е ръководел представителния градски хор.
И няма никакво значение, че с отделни писмени отзиви се включват неизвестните на шепа чиновници, но известни на цяла България акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет, музикалните редакторки от програма „Хоризонт“ Ирена Гъделева и Таня Иванова, композиторът и изпълнител Любомир Денев, Георги Денков, Лилияна Станиславова, проф. Валери Николов, полк. Бойко Лазаров, плеяда имена, които без изключение и сами имат място в Почетната книга на Видин.
А пропо, само да добавим: добре, че акад. Карталов докара операта във Видин, а то някои големци не знаеха що за чудо е това!
А бе, Трифонов, имаш ли ти понятие какво значи хор от Видин да завоюва златен медал на международен фестивал в Москва! възкликва Стефанка Лазарова – Фани, хористка от представителния състав на маестро Бобевски, разпалено опонирайки на един от събралите се в подкрепа на споменатия издател, явно номинацията на международно признатия академик, вписан в почетната книга на Кеймбриджския университет за най-заслужилите личности в света, непозволено засенчва неговата.
Другите не ги познавам, аргументира се въпросният господин, удостоил с присъствието си почти всички партии в местния парламент, но не се аргументира защо трябва да бъде одобрена само една кандидатура.
Бил ли си ти поне веднъж на опера или на концерт, продължава без капка милост Фани и комисията туря конец на заседанието… Цяла година оттогава, очаква се страстите да са утихнали, а съветниците поумнели. Нищо подобно. Макар че и без друго, членовете на комисията носят отговорност за погазване на ръководния документ в дейността си – Наредбата за символиката, приета от самите тях и гласувана от всички общински съветници.
Всичко това е безпрецедентно и следва да се коментира не само по медиите. Най-малкото Националното сдружение на общините е длъжно да вземе отношение по случая.
- Как така еднолично, безнаказано и без да има промяна в Наредбата, председателят Калин Виденов заявява от упор, със самото откриване на заседанието миналата година, че на одобрение ще подлежи една единствена номинация?! Това да не ви е кастинг, бе, или спортно съзтезание! Аргументите са смехотворни, да не се компрометирало званието, истинска тъпотия, направо тъпня – точна думичка, взета назаем от жаргона на тийнейджърите – ама не става дума май за тъпотия, а именно за административната превъзбуда, наречена от Достоевски административен възторг. Но пък, в комисията има юрист, Стефан Стефанов, и мълчанието му е необяснимо и укоримо. Валидни са всички номинации, които отговарят на условията на Наредбата, няма лимит, уважаеми съветници. Само по себе си такова ограничение противоречи на смисъла на този основополагащ документ, чиято цел е да удостоява достойни личности, а не да осакатява и заличава паметта за тях. Във Варна, например, обявиха наведнъж петима, тук е община Видин, съвсем уместно напомня, отговаряйки на забележката, Виденов, уви, така е, забележителен отговор!
- И как така, предложения с входящ номер и дата, тези на Инициативния комитет от 12 август и от 11 декември м. г. мистериозно изпадат от дневния ред на заседанието, ами че това си е жива дискриминация по отношение на заявителите!
- И как така, законодателят не е осигурил достъп на Административния съд до решенията на комисиите, където се извършва черната работа, която впоследствие, обикновено наготово, само се парафира? Не че комисията по символика съвсем няма свобода на действие – при съгласие на една трета от състава си, тя може да насрочва и заседания, без благоволението на шефовете, но поради една или друга причина, не я упражнява и цяла година трима нейни членове нямат кураж или пък нямат интерес или пък е против интереса им, да разгледат искането за званието на Патриарха. Само че за това също се дължи отговор.
Но това не е всичко!
Най-накрая, оказва се, че макар формално да не отхвърля двете номинации, комисията фактически няма и как да ги одобри, гласувайки против собствения си правилник, удобно дописан преди половин година така, щото от всеки кандидат се иска предварително и негово писмено съгласие. Не на хвърчащ лист хартия, а нотариално заверено, да не вземе после нещо пък да се отметне!
Сделката си е сделка: от нас званието, от вас малко имидж. Само че кандидатурите на Негово Светейшество и на маестро Бобевски са подадени от богомолния народ преди нововъведението да влезе в сила, а и никой не е уведомявал инициативните комитети за някаква промяна. Няма значение, отсича Калин Виденов, длъжни сте и сами да следите за всяка наша, ха-ха-ха, иновация! Споменатият вече суфльор, явно, се тресе от смях, без изобщо да се крие. Е, излезе най-накрая, като въшка на чело, причината предложенията с входящи номера от 2023 г. и 2024 г. да бъдат заметени под килима, точно защото новият чл. 51, добавен тази година, не ги лови и подлежат на безусловно разглеждане! Съзнават или не уважаемите повелители на видинската символика, но едно нарушение не може да прикрие друго и всъщност, въпросните предложения остават неразгледани! Така че по закон дължат на вносителите едно редовно заседание.
Но нека продължим с номерацията:
- Налице е административен произвол, ощетяващ правата на граждани, вносители на предложения, които касаят историята на Видин. Ощетяващ самата история! И тъжното е, че за изпълнител на бесовската воля се е нахванал млад човек с валидна диплома на историк!
Да напомним и на Председателя на Общинския съвет Светослав Славчев, той пък, юрист, както и на неговия екип, че всеки документ, получил входящ номер, се смята за редовен и подлежи на вписване в дневния ред. Засегнатите от евентуално настъпили промени, следва своевременно да бъдат писмено уведомени, макар че много-много не върви май със задна дата.
„Ето, сега вече сте уведомени!, без да трепне, на момента реагира Виденов, Да вадят нотариални заверки и да подават догодина!“
- Този абсурд и всякакви подобни хрумки, изпразнени от смисъла и целите на основния документ, към който биват нелепо пришити с бели конци, са покушение срещу административната система. Тяхното заличаване следва да е автоматично, подобно на правописна грешка в текст, и не би трябвало дори да е предмет на гласуване.
Защото, о, небеса! Та кой нормален човек ще вземе да депозира, и то предварително, такова писмено съгласие, един вид, с явно гласуване да се самопредложи и самопочете, че и нотариално да го потвърди!
За хора, изповядващи ценности, по-различни от тия, на които се кланят авторите на скандалния текст, просто е изфабрикуван начин да бъдат унизени, а не почетени. Това е скандал, надхвърлящ рамките на Видин, и обществото е длъжно да се самосезира! България има един Патриарх! И един акад. Бобевски!
Очакванията да се самоосквернят като самовлюбени нарциси, личности, посветили се на духовността и културата, са достойни за съжаление. Слава Богу и Вива ла музика, няма как да стане. Това, което ще стане е да изтупат праха от обувките си, както е казано, и да не се връщат в града, където чалгата остава предпочитан музикален и политически жанр и градските първенци накланят ухо повече за внушенията на древния човешки враг, нежели за проповядваното Слово. А може би Дядо Даниил малко да е прекалил, непрекъснато поменавайки корупцията като един от тежките грехове на днешния ни ден!
Утешително е, все пак, че мандатът на тези, обсебили общественото мнение самозванци и сами паднали жертва на развихрилата се бесовщина, наполовина изтече. А последното заседание на комисията бележи вероятно и края на политическата им кариера.
„Калине, бе, ходиш ли на църква, бил ли си някой път на литургия, – ходя, ходя, – щото не сме те виждали в храма“ – кратка размяна на реплики по време на обсъждането.
И Калин и колегите му, които „ходят на църква“, сигурно са осведомени, че освен почетната книга на общината, в наличност е и една друга книга – Книгата на живота и всеки е петимен да фигурира в нея. Ама Господ, Който е Съдията, Той е и Нотариусът и лично слага заверката, та съгласието на кандидатите се доказва не в някоя нотариална кантора, а с целия техен живот! Ала в общинската комисия се имат за повече и от Господа!
Милен Милчев предлага отсрочка, за да се набавят писмените съгласия. Вместо въпросният 51 чл. да отпадне! Как обаче, като вероятно и сам е одобрил добавянето му в правилника! Въобще и на ум не му иде да подкрепи най-сетне автентичния 70-членен комитет, може би понеже не участва лично в него, не би имало тогава нужда от съгласия и отсрочки! Другата кандидатура не го вълнува! С три на два гласа не се приема! Тц, тц, да беше обратното, току виж… ама не!
Виденов, който насаме хленчи, че нищо не зависи от него, сега, в присъствието на началството, няма равен.
Браво на изобретателния административен бяс, кой може да се мери с него! Тук той вече е изпаднал не във възторг, а в истинска еуфория, в нейния буквално медицински смисъл! Понеже, да не се заблуждаваме, административният възторг представлява не някакъв противен тип единак, а сборна команда от всякакви изчадия: властолюбие, себелюбие, славолюбие, чувство за безнаказаност, тщеславие, горделивост, неприязън, омраза, па и крадливост най-накрая! Лъжете се, ако мислите, че административният бяс може да краде само кламери и фулмастери.
Това, което остана за крадене, най-важната национална собственост, нематериалните активи на обществото, е завещаната ни духовност, която трябва да браним като истински гренадири – всяка страница от историята, споменът за нашите отци, достойните дела на съвременниците ни – всичко това е по-скъпо и от най-най-скъпото богатство на света. И като добри градинари да чистим плевелите и да се грижим за розите. И за самотната роза в полето, възпята от Шуберт. За нея пееше с кристален колоратурен сопран солистката на детския хор Ксения Николова, славеят на Видин. Под несравнимия акомпанимент на пианистката Ингеборг Нейова. Ще минат години, нас няма да ни има, но фактите ще останат, те винаги остават. И тогава порасналите деца от Епархийското училище на Дядо Даниил ще ги срещнат с открити лица и ще припомнят всичко.
Някогашната детска музикална школа, и сега предоставена на децата, ще носи името „Акад. Бобевски“, в една от стаите с езика на музиката ще говорят фактите за неговия живот. И няма за какво да се обикаля Европа, за да се чуе такъв, на световно ниво, детски хор. Той е пял във Видин. Една грамофонна плоча ще доказва това.
Улица „Баба Вида“, която минава пред митрополията и школата, ще е преименувана, както предложи и предрече отец Арахин от катедралния храм. Ще се казва не иначе, а „Патриарх Даниил“. В комисията по символика ще гласуват с две ръце. И видинчани, по примера на русенци, които вдигнаха паметник на Патриарх Неофит, предишен техен митрополит, ще изтрият днешния срам от лицето на града, издигайки паметник на своя някогашен архиерей.
- Явно, нужен е сериозен санкциониращ механизъм, и не само в парично изражение, срещу необективни, своеволни и злонамерени решения, срещу кражбата на памет и история. За крадците следва присъда, а не покана за изявления в медиите. Не може пет души да се разпореждат грубо с материя, която по дух им е чужда, безцеремонно отхвърляйки общественото мнение, накърнявайки името на личности уважавани и заслужили, образец на живот не само днес, но и за бъдещите поколения. На това именно сме свидетели в случая и то не трябва да остане безнаказано.
Дали на съветниците от Комисията ще им бъдат поискани оставки или сами ще ги хвърлят, дали ще свалят изобличаващия ги чл. 51 от правилника си или най-после ще включат в дневния ред неразгледаните предложения, вече е все едно.
Избирателите едва ли ще им дадат „нотариално“ за следващ мандат.
Що се отнася до финала на тази история, той няма да е тук, в тази сграда на площада на Видин. Някои от тия вътре нямат нищо общо с обикновените граждани. Едва ли има град, където хората така да са ликували след избора на Видинския митрополит за Патриарх. Радост до небесата, дни, месеци наред, „пиянството“ на една епархия. И сега някой да представя работите другояче, няма кой да повярва. Дядо Даниил е почитан от хиляди граждани на Видин, независимо как го усуква комисията по символика. Маестро Бобевски е изправял на крака хилядна публика по цял свят, неизменно започвайки концертите си с „Отче наш“ и завършвайки ги с „Родна песен“. Няма административна сила, която да може да прекъсне духовната връзка между пастир и паство, между диригент и публика, тя продължава докрай, до небесата. Там, където отдясно на Господа има място за всички, които Го обичат, това са, знаем, тези, които изпълняват заповедите Му. И като
най-последни слуги негодни, но с надеждата за там, неуспелите инициатори им пожелават днес, от дълбочината на сърцата си, да бъдат удостоени един ден от самата Небесна администрация на Небесния град с най-високото звание Почетен гражданин на Горния Йерусалим.
Галина Паскалева
