Маските падат или поне така изглежда. Според някои е цирк, според други погребение.
Пеевски срещу Христо Иванов. Това е полезно за втория, защото съвсем се бяха изгубили контурите на героите и антигероите.
Но дали е достатъчно да изглеждаш умилително, защото си унижен.
И какво изведнъж върна темата за борбата с корупцията, забравена за 9 месеца.
Защо някой неумел играч на покер си е полислил, че може да предлага нещо на Борисов, като Борисов е известен с вярването, че всичко му се полага по дефиниция.
Същото се отнася и за Пеевски, който напоследък говори от името на хората и когато не види нещо за себе си, казва, че „няма нищо за хората“.
Та, за хората, кога?
Кога ще стане ясно дали поредният опит за промяна е пропилян.
