На Бузлуджа Нинова получи реванш, макар и театрален и без особено значение: привържениците/симпатизантите на БСП освиркаха президента Радев/при споменаване на името му.
Това обаче не е никаква гаранция, че лявата общност е монолитна в оценката си за Радев.
Тъкмо обратното – ако съдим по мощната подкрепа, която тя му даде по време на президентските избори и, в същото време, ако разчетем правилно спадащата тежест напоследък на БСП.
Дни преди събора на Бузлуджа Нинова беше казала, че „мафията“ – с участието на Радев – е свалила правителството на „Продължаваме промяната“, на което тя беше вицепремиер, а напоследък и най-упоритият му защитник – с ентусиазма на опълченец от Шипка.
Думата „мафия“ бе въведена в словесното безредие на нашите политикани от ПростоКирчо – което е сигурна гаранция, че е използвана неуместно.
Радев пък преди време нарече „политически шмекери“ Кирчо и кирчовци.
Това прави ли го мафиот?
Че кирчовци са шмекери е вън от всякакво съмнение.
Ако тръгнем да изброяваме лъжите и провалите им няма да ни стигнат и седем месеца.
Защо тогава Нинова ги защитава толкова стръвно?
Парадоксалното е, че президентът открито воюва с правителство, което в немалка степен е измътено в покоите му.
Нинова пък е направо в абсурдна ситуация: яростно критикува изгонването на руските дипломати, твърди, че не е съгласна с износа на оръжия за Украйна и накрая – настоява за преговори с „Газпром“.
Всичко това е изразено категорично, дори яростно.
И въпреки това, тя е най-пламенният адвокат на правителството и на самия ПростоКирчо.
Макар че, би трябвало да направи нещо съвсем различно: просто да се махне от правителството.
Между другото: ако Нинова беше успяла да оползотвори третият мандат, каква щеше да бъде съдбата на основните й несъгласия с предишния кабинет?
Веселба.
Радев измътва яйцето, което се оказва запъртък.
Но за да не замирише прекалено наоколо, нарича отпадъка „шмекерия“.
Нинова пък, може би несъзнателно, доказва несъстоятелността на правителството – дори само заради някои негови важни инициативи, които тя категорично не приема.
Оказва се, че „мафиотът“ и любителката на „шмекери“ са на един акъл.
Всъщност, най-близо до понятието „мафия“ е енергийната политика на кирчовци, там те са безцеремонни и безскрупулни лъжци.
Пак купуват руски газ, но през свои посредници и значително оскъпен.
И досега е държавна тайна цената на американския втечнен газ.
Хванаха ги по бели гащи с „Меморандума Джемкорп“ – и в тази афера има руски следи.
Ще строят завод за батерии – противно на всички експертни контрадоводи и пр.
С една дума – ще ви отопляват с лъжите си.
Нинова обичайно отбелязва „постиженията“ в социалната политика.
Дали и шмекериите с газа – които значително ще увеличат разходите ви за отопление – са част от тази политика?
Ами очакваният фалит на стотици фирми и предприятия – работодателите упорито твърдят, че приблизително 250 хиляди души ще останат без работа?
И това ли е социална политика?
В крайна сметка, всичко е резултат от патологичните напъни на някои да бъдат забелязани и припознати от „нашите партньори“.
Припознати – като какви?
Свидетели сме на една война: на „мафията“ срещу „шмекерите“.
Война на думи.
Само дето новите несгоди на Народа ще бъдат съвсем реални.
***
ДОКУМЕНТ
Из „Отворено писмо на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР)“.
„Наясно сме, че сме поставени в условията на тежка политическа криза, но в настоящия момент много по-страшна е енергийната и икономическа криза особено за бизнеса, който не може да пренастрои производството си на други енергоносители за месеци дори.
Нека политиците ни престанат с непремерените, неразумни и национално безотговорни действия и говорене.
Грешките са направени, но трябва спешно да бъдат поправени, ако искаме българската икономика да оцелее и домовете ни да са топли.
На 27 юли т.г. Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) за пореден път призова за спешни мерки за осигуряване на необходимите количества и при разумни цени на природен газ, вкл. да бъдат възобновени спешно доставките от „Газпром експорт“, съгласно съществуващия договор.
В отговор на този наш призив, на 28 юли т.г. министър-председателят в оставка оповести намерение за сключване на договор с неизвестен за обществото американски доставчик за седем танкера с втечнен газ, но „пропусна“ да даде достатъчна информация относно ценовите условия, трасетата за доставка и други важни обстоятелства, които българският бизнес, а и българското общество следва да знаят.
Всъщност, танкерите не са седем, а три – останалите четири са за следващата година и са непотвърдени.
Въпросните три танкера за настоящата година биха осигурили по-малко от половината от недостигащите ни количества.
Освен това, няма осигурен капацитет – нито на терминал за разтоварване, нито на трасе до газопреносната мрежа на България.
Дори по някакво чудо да се намери начин втечненият газ да стигне до България, той ще е с 35-40% по-скъп от газа по договора с „Газпром експорт“.
А като се добавят и неустойките, които ще платим по клаузата „вземи или плати“ в договора ни с „Газпром експорт“, този газ ще ни излезе три пъти по-скъп от този, който имаме, но не взимаме.
За всички разумно и обективно мислещи хора е повече от ясно, че е безалтернативно възстановяването на доставките по съществуващия ни договор с руската страна.
Вече станаха ясни откровените неистини за оскъпяване с 11% при превалутирането – не се оскъпява с нито цент!/При плащане с рубли.
Ако правителството не е наясно как се прави превалутиране, да се консултира с колегите си в Италия, Германия, Франция, Австрия, Словакия и Унгария.
Газохранилището в Чирен е най-празното в ЕС…“
***
Кеворк Кеворкян
www.kevorkkevorkian.com
