Много са трогателни приказките на самообявилите се за демократи за „борба с мафията“.
И как ще я борят? Като сменят „процедурни правила“. Нека си го кажем без заобикалки. В България проблемът не е просто „дефицит на върховенство на закона“.
Става въпрос за дългогодишно преплитане между престъпни мрежи, силови групировки от 90-те, политическа власт и бизнес.
Част от тези среди излязоха от уличния рекет и охранителните фирми и влязоха в хазарта, строителството, бързите кредити, обществените поръчки, енергетиката, медиите.
Други си запазиха и нелегалните дейности – наркотици, трафик, проституция, които никога не изчезват напълно; а просто се сливат с легални фасади и финансови канали.
В такава среда разговорът за „по-прозрачен избор на ВСС“ звучи като административна мярка в държава, която не е завладяна. А тук става дума за завладяване, за система, в която корупцията не е изключение, а механизъм на управление.
Когато срещу теб стои мрежа от икономически интереси за милиарди, хора с влияние в прокуратура, полиция, регулатори и медии, процедурните промени не са удар.
Мафията не пада от поправка в закон. Тя се срива, когато се разруши икономическата ѝ основа и когато институциите действат координирано и без страх. И са свободни както от местни мутри и олигарси, така и от чужди НПО- та и корпорации.
А който още чака някой външен да дойде и да му смени памперсите, тук проблемът вече има медицинско измерение.
Може ли да се разбие мафиотизиран и монопплизиран модел чрез демократични процедури и договорки? Историята досега не познава такъв случай. Пиша това за хората, от които се хранят тия паразити , имитирайки „борба с мафията“.
Крайно време е за имунна реакция на приемника срещу паразитите. Няма да излекувате рака като се заразите със СПИН. Че от толкова борци с мафията, вече и самата мафия се озорва да ги изхрани… Мафиотите поне вършат нещо, а единствената дейност на тия паразити е да лъжат и мажат през цялото време…
Тодор Беленски
