МЪЖКА ДУМА
Онлайн рубрика на
Лорд Евгени Минчев
/лично мнение/
Моя страна, моя България… не е за всяка уста!
Не слагайте силиконови джуки на този вечен български химн!
Вземам отношение спрямо казуса с чалгализираната наскоро песен на Емил Димитров – Моя страна. Познавам автора, написал съм книга и десетки статии за него. Зная какво е песента за всички нас и не се чувствам спокоен, когато някой бърка в музикалното наследство на Емил, за да го „доизвая“ по своему. Макар и близък със сина на певеца, аз винаги се обаждам за да поискам позволение, когато съм поканен да изпълня тази песен публично. Затова, нека поставим правилата преди емоциите, уважението преди егото… Емил Димитров- син е напълно в правото си да поиска сметка за подобно своеволие, прави го достатъчно търпеливо и тактично.
Да сте забелязали, че всеки, опитал се да изпълни песен на Емил, не е сред успелите. Има половин изключение или поне едно на милион. Да се преяжда с репертоара на Емил Димитров не е залък за всяка уста. Защото той беше изключителен и в тази изключителност се съдържат всички подправки за неговия успех. Емил беше специален, както бе специално и времето в което твореше. Тогава имаше повече патриотизъм, повече всеотдайност, повече музикална култура. Слушайте си Шошана, хубава песен, международен шлагер. Пейте си гръцко, сръбско, каквото ви приляга, начинаещи другари и другарки. Оставете Моя страна, защото ще се върна…
Простете, ще повърна /от изпълнението/. Защото трябва да внимаваме с шедьоврите, да ги отглеждаме и помним, а не да им слагаме силиконови джуки или татуировки по тях. Прощавай, Емиле, те не знаят какво правят.
